Определение № 60286 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от М. Х. К. против въззивното решение на Русенския окръжен съд № 260102 от 20.11.2020г. по гр.д.№ 335/2020г. в частта, в която е допусната делба на поземлен имот № 107 кв.123 по плана на [населено място], [община], с административен адрес [улица] площ от 755 кв.м., заедно с построените в това дворно място сгради - жилищна и стопанска.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, не съответства на действителното правно положение и е изградено на неправилни изводи.

В приложението към касационната жалба по чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК са поставени следните правни въпроси, по които се поддържа основанието на чл. 284 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с посочена практика на ВКС:

1.Какво е приложението на чл.69 ЗС в отношенията между сънаследници на един имот?

2. При събрани по делото доказателства, че след смъртта на общ наследодател, някои от наследниците живеят постоянно в сънаследствения имот, той е единствен за тях и семейството им, подобряват го и го надстрояват и това пряко се възприема от другите сънаследници като не се противопоставят в период повече от 10 години – показват ли такива действия промяна в намерението за своене и придобиване на имота по давност.

Поддържа се и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по правния въпрос: При доказване в производството владение на сънаследствения имот от част от наследниците, което се изразява в постоянно обитаване на същия със семействата им като единствено жилище, извършване на пристроявания и ремонти, следва ли да се приеме, че инцидентните посещения осъществявани при гостуване в Република България 1-2 пъти годишно на имота от сънаследник с трайно установено пребиваване в друга държава, прекъсва давностното владение?

Ответницата Д. Е. Н. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси.

Производството е за делба във фазата по допускането.

С въззивното решение в обжалваната част, по отношение делбата на имот № ..... кв. ..... по плана на [населено място], [община], Русенският окръжен съд е приел, че този имот е принадлежал на общия наследодател Е. К., починал през 1998г. Ищцата по делото Д. Е. Н. е негова дъщеря, която се е установила да живее в Република Турция, но не е губила връзка с родното си място и е посещавала родителите си по два пъти годишно докато са били живи, а след това е посещавала имота по веднъж годишно. Общият наследодател Е. М. К. е разделил ползването на имотите между синовете си Ф. Е. Кабишев и Х. Е. К., починал преди предявяване на иска за делба, на 26.06.2017г., и оставил за наследници по закон съделителите Р. Х. К. – съпруга, М. Х. К. – син и С. Х. Е. – дъщеря. На ищцата Д. Е. Н. са били предоставени две стаи които тя е ползвала до 2007г., а след това до 2015г. когато е посещавала имота, е отсядала в частта, обитавана от брат й Ф. Кабишев и семейството му. При тези факти въззивният съд е направил правен извод, че не е доказано по делото владение на сина на общия наследодател Х. Е. К. и неговите наследници. Според въззивния съд данните по делото сочат, че действително те живеят в процесния имот, но липсват доказателства, въз основа на които да се обоснове извод, че са установили владение, което е условие за придобиване на частите на сънаследниците по давност.

По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Не е налице основанието на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по правния въпрос за приложението на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследниците на един имот. В трайната и последователна практика на ВКС се приема, че при възникване на съсобственост от наследяване, сънаследниците започват да владеят само своите идеални части, а по отношение на чуждите /на другите наследници/ идеални части са държатели. ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК възприема същото тълкуване и по отношение на обикновените съсобственици с изключение на случаите, при които един от тях е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите. В тълкувателното решение е прието също, че съсобственикът може да отнеме владението на съсобствениците си и да започне да владее целият имот за себе си, но това следва да стане по ясен и открит начин, така че съсобственикът да узнае промяната на намерението. Според цитираното от касатора решение № 484 по гр.д.№ 740/2011г., на ВКС, І г.о. това тълкуване намира приложение и в отношенията между сънаследниците. Изводите на съда в обжалваното решение не са в противоречие с тази съдебна практика. Съдът не е приел, както поддържа касаторът, че сънаследникът не може да завладее чуждите идеални части. Съдът е приел, че не са доказани действия, с които да е отблъсната фактическата власт на ищцата, защото тя е посещавала имота до 2017г. Следователно по приложението на чл. 69 ал.1 ЗС не е осъществено основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Вторият правен въпрос / При събрани по делото доказателства, че след смъртта на общ наследодател, някои от наследниците живеят постоянно в сънаследствения имот, той е единствен за тях и семейството им, подобряват го и го надстрояват и това пряко се възприема от другите сънаследници като не се противопоставят в период повече от 10 години – показват ли такива действия промяна в намерението за своене и придобиване на имота по давност?/е от значение за делото, но не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора решение № 484 по гр.д.№ гр.д.№ 740/2011г. В това решение не се съдържа принципен отговор на въпроса, че всяко строителство в сънаследствен имот и благоустрояването му представлява манифестиране пред другите сънаследници на собственическо отношение към вещта. Хипотезите са различни и поради това преценката за преобръщане на владението не може да има принципно разрешение, а следва да се извършва с оглед доказателствата за всеки конкретен случай. Както е казано в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК действията, доказващи променено намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, трябва да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. Във всеки отделен случай тези обстоятелства следва да бъдат доказани конкретно. Спецификата на настоящото дело се състои в това, че наследодателят още приживе е разпределил ползването на имота между трите си деца и това ползване е продължило и след смъртта му. Синът му Х. К. е извършвал подобрения в своята част, а сестра му Д. Н. е ползвала своите стаи до определен период, поради което не може да се приеме, че по отношение на нея е демонстрирано явно и недвусмислено преобръщане на владение. Няма противоречие между мотивите на въззивния съд и решение № 4 по гр.д.№ 3973/2015г. на ВКС, І г.о., тъй като в него е прието, че само ако владението е предоставено от собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например пристрояване и надстрояване и тези действия се възприемат от собственика, който не се противопоставя, това сочи на промяна на намерението за своене. Основанието за установяване на самостоятелно владение в този случай е предаването на фактическата власт изрично, или с конклудентни действия, а намерението за своене се разкрива от действията на владелеца. По настоящото дело както се посочи е налице разпределение на ползването и няма предаване на фактическа власт на праводателя на ответниците от страна на ищцата. При липса на идентичност на разглежданите случаи в обжалваното решение и практиката на ВКС, не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.

Правният въпрос: При доказване в производството владение на сънаследствения имот от част от наследниците, което се изразява в постоянно обитаване на същия със семействата им като единствено жилище, извършване на пристроявания и ремонти, следва ли да се приеме, че инцидентните посещения осъществявани при гостуване в Република България 1-2 пъти годишно на имота от сънаследник с трайно установено пребиваване в друга държава, прекъсва давностното владение? не е обуславящ за делото и не може да служи като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК, защото не е изведен от решаващите изводи на съда. Както вече се посочи, съдът е приел, че Х. К. и неговите наследници не са били владелци на целия имот, а само държатели, поради което не се е произнасял по въпроса за прекъсване на владението. Тук само за пълнота следва да се посочи, че неползването на имота от собственика не води до изгубване на собствеността. Собствеността се изгубва само ако друг завладее имота, каквато хипотеза в случая не е приета за доказана от въззивния съд в съответствие с разясненията на ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК по въпроса за преобръщане на владението.

По тези съображения касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.

Разноски не следва да се присъждат, защото няма данни да са направени от ответницата по касационната жалба.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение