Определение № 4237 от 27.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3738/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 11676/22.07.2025 г. на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, чрез юрисконсулт В. Никова, срещу въззивно решение № 337/20.06.2025 г. по в. гр. д. № 1216/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е уважен предявеният срещу него иск по чл.124,ал.1 ГПК, като е признато за установено по отношение на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, че Е. К. П. е собственик на основание реституция по реда на ЗВСНОИ по реда на ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и съдебна делба на реална част с площ от 48 кв.м., която е разположена под изградения в имота трафопост и инкасаторски пункт, заснети в КК и КР като сгради с идентификатори **** и **** и е част от поземлен имот с идентификатор ***. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли да се приеме, при условие че в даден имот има построен енергиен обект – ТП, представляващо допълващо застрояване по смисъла на ЗУТ, че не e реализирано мероприятие, за което имотът е отчужден, и не представлява пречка за този имот да бъде възстановена собствеността по реда на ЗТСУ /отм./; 2. Може ли да се приеме, че АДС, в който има изрично изписване на основанието и документите въз основа на които е съставен, не съставлява годно доказателство относно тези факти; 3. Може ли да се приеме, че притежаваните сервитутни права около енергиен обект изключват възможността да бъде доказано владението на имота в частта, върху която е построен обектът. Ответникът по касация Е. К. П., чрез процесуалния представител адвокат К. Т., е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: В обжалваната част на въззивното решение е потвърдено решение № 296/24.04.2024 г. по гр. д. № 2310/2022 г. на Районен съд – Благоевград в частта, с която е признато за установено по отношение на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, че ищецът Е. К. П. е собственик на основание реституция по реда на ЗВСНОИ по реда на ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и съдебна делба на реална част с площ от 48 кв.м., която е разположена под изградения в имота трафопост и инкасаторски пункт, заснети в КК и КР като сгради с идентификатори **** и **** и е част от поземлен имот с идентификатор ***. Въззивният съд е приел, че през 1999 г. Е. П. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот с идентификатор *** и площ от 314 кв.м, придобит на основание съдебно решение и съдебна делба. С влязло в сила решение № 139 по гр.д. № 163/1993 г. на Районен съд – Благоевград е прието, че Е. П. притежава 150/360 ид.ч. от имота, а община Благоевград - 210/360 ид.ч., като на П. е поставено в дял цялото дворно място с площ от 360 кв.м. срещу заплащане в полза на община Благоевград на 105 000 лева в едногодишен срок на равни месечни вноски. Констатирано е, че с решение по гр.д. № 582/1991 г. на ОС-Благоевград е отменен като незаконосъобразен мълчаливият отказ на Общински съвет – гр. Благоевград по искането на Е. П. за отмяна на отчуждаването на имот с пл. № *, в кв. 21 по плана на [населено място], извършено със заповеди от 26.08.1986 г. и 13.10.1986 г., като същите са отменени. Установено е, че отчуждаването е било предвидено за „жилищно строителство и комплекс „обществено хранене“ срещу предоставяне в полза на Е. П. на четиристайно жилище в ЦГЧ. Съдът е счел, че за действителното му обезщетяване с посоченото жилище не са събрани данни. По делото е представено и писмо, изходящо от праводателя на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, в което се посочва, че П. притежава поземлен имот с идентификатор **, но енергийният обект и земята под него е собственост на ответника. Дружеството е заявило, че енергийният обект и земята са включени в активите на „НЕК“ ЕАД, от което след преобразуване чрез отделяне и последващи преобразувания е образувано „ЕРМ Запад“ АД. В писмото е отбелязано и наличие на сервитутни и други ограничени вещни права, доколкото в имота е изграден енергиен обект – трафопост. От представените писмени доказателства съдът е установил, че за имот от 48 кв.м., касаещ трафопост „Радио“, построен 1972 г. и предоставен за оперативно управление на „НЕК“ АД, клон Електроснабдяване – Благоевград, е издаден АДС от 1995 г. Прието за установено е още, че на С. П., дядо на ищеца, е признато правото на собственост на дворно място от около 360 кв.м. Между наследниците му е допусната съдебна делба, като в дял на ищеца са поставени 2/12 ид.ч. от имота. С АДС от 2003 г., съставен на основание чл. 148, ал. 1 ППЗДС, е актуван като държавна собственост терен с площ от 48 кв.м., застроен с ТП „Радио“, въз основа на по-рано съставения АДС от 1995 г. Според представена счетоводна справка ТП „Радио“, находящ се в УПИ * – кв. 26, е включен в баланса на „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД, но от записването не е видно дали се касае за вписването на земята от 48 кв.м., или за вписване като актив на трафопоста и неговото оборудване. Според приетото заключение на счетоводната експертиза „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД е декларирало притежание на земя и сграда пред компетентните данъчни органи, като е заплащало дължимите местни данъци за периода от 2011 до 2023 г. В заключението на техническата експертиза е посочено, че в периода от построяване на трафопоста през 1972 г. до 1997 г. той е бил в редовна експлоатация, начислявана му е амортизация, като към настоящия момент е действащ и е включен в баланса на ответника. От показанията на свидетелите Г., Г., У. и И. е прието, че дворното място е оградено и е ползвано само от семейството на П., а като трафопостът е изграден през 1972 г., без достъпът до него да е ограничаван или възпрепятстван. Не са кредитирани показанията на свидетелите Г. и Г., че ищецът и семейството му са получили наеми за разполагането на енергийния обект в имота, тъй като същите не се потвърждават от останалия доказателствен материал, а за тях важи и забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Прието е, че по кадастралния план на [населено място] от 1922 г. процесният имот е отбелязан с пл. №*, като по РП от 1923-8 г. за него е отреден парцел *-* в кв. 79, с площ от 360 кв.м., а при последваща корекция на северозападната регулационна граница – 415 кв.м. С кадастралния план от 1955 г. имотът е получил нов пл. № *, като към този момент в границите му е построена една масивна жилищна сграда, паянтова барака и паянтов гараж, с площ на дворното място – 350 кв.м. и записан като собственик в разписния лист - С. П. П.. По следващия план от 1964 г. за имот № * няма отреден парцел, като с по-голямата си площ имотът попада в границите на новопроектирана улица, а малка част се явява придаваема към парцел *-*,* в кв. 60, т.е. експертът е посочил, че целият имот е подлежал на отчуждаване, за което няма данни да е извършено. В кадастралния план от 1976 г. имот с пл. №* по плана от 1955 г. е отбелязан с №*. В границите му са построени масивна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, две масивни и една паянтова стопански сгради. Вещото лице е посочило, че новоизградените обекти представляват тотопункт и инкасаторски пункт, а на мястото на паянтовата стопанска сграда в етап на строеж е бил масивен трафопост. И по този план за процесния имот няма отреден парцел, а е предвиден за новопроектирана улица и в малка част за обществен парцел * за „административна сграда, кинотеатър и представителни магазини“, т.е. предвидени за отчуждаване. Със заповед от 1986 г. е одобрен КЗСП, според който общественият парцел * е преотреден за „жилищно строителство и търговия“, т.е. имотът отново е подлежал на отчуждаване с цялата си площ. С отменените от Окръжен съд – Благоевград заповеди от 26.08.1986 г. и 13.10.1986 г. имот пл. № * е бил отчужден в цялост, заедно с построените в него сгради. В следващия кадастрален план от 1994 г. дворното място е заето от ново строителство, като налична е останала само масивна жилищна сграда на три етажа, а пл. № * е поставен само върху нея, а не на целия терен. И по този план е предвидено отчуждаване на имота-сграда пл. № *, като в разписния лист към него са записани още имоти пл. № * – постройка, със собственик Спортен тотализатор и пл. № * - сграда-трафопост, със собственик Електроснабдяване Благоевград. Съдът е отбелязал, че реституираният имот пл. № * с площ от 360 кв.м. не е нанесен в границите му по реституция. При действието на този регулационен план от 1994 г. е съставен посочения АДС от 1995 г., с който трафопостът е актуван като държавна собственост. През 1997 г. е извършено допълване на КП с нов имот – пл. №*, с оглед представени съдебни решения от 1994 г. на ОС-Благоевград и ВС. При това допълване сградите с пл. № *-трафопост и № *-тотопункт попадат в поземлен имот пл. № *. В АДС от 2003 г. на терен с площ от 48 кв.м., застроен с трафопост „Радио“, няма записване относно вида на държавната собственост, нито основанието на което земята е актувана. Към датата на изготвяне на техническата експертиза спорните по делото 48 кв.м. попадат под сгради с идентификатори ****-сграда за битови услуги, бивш инкасаторски пункт и ****-трафопост по действащите КК и КР. При тези фактически данни съдът е приел, че записването на недвижим имот в баланса на едно търговско дружество не е правно основание за придобиване на правото на собственост. Установено е, че за стопанисване и управление на праводателя на ответника – „НЕК“ АД, е предоставен само трафопост, но не и земята, върху която е построен. Съдът е подчертал, че в действащата към момента на съставяне на АДС от 1995 г. Наредба за държавните имоти /отм./ е съществувало ясно разграничение между правото на собственост върху земята и построената върху нея сграда. Не са събрани данни спорните 48 кв.м. да са включени в част от капитала на „НЕК“ АД на годно правно основание. Прието е, че „ЕРМ ЗАПАД“ АД е собственик на трафопоста, като върху земята дружеството разполага с право на сервитут, доколкото земната повърхност не е енергиен обект. Като неоснователно е преценено възражението на ответника за липсата на предпоставките за реституция на имота в полза на Е. П. поради реализирано строителство, тъй като пречка за възстановяване на собствеността върху имота е реализацията на мероприятието, за което имотът е отчужден, а не всяко осъществено мероприятие. Решението на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено отчуждаването, е постановено в производство на пряк съдебен контрол, поради което е недопустимо в последващ процес съдът да извършва косвен съдебен контрол върху същия индивидуален административен акт. Прието е също, че вещно-транслативният ефект на реституционното решение, с което е отменено отчуждаването, е настъпил с влизането му в сила – 09.04.1992 г. С него е довършено административното производство за възстановяване на имота и е заместен актът на административния орган, на който със закон е възложено да се произнася по молбите за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността. Към този момент е завършена процедурата по трансформация на държавна собственост в полза на праводателя на ответника – „НЕК“ АД, но само по отношение на трафопоста и инкасаторския пункт, тъй като няма събрани доказателства спорните 48 кв.м. да са част от трансформираното държавно имущество. Посочено е, че в представения АДС от 2003 г. като придобивно основание е записан чл. 148 ППЗДС, която разпоредба обаче не урежда придобивно основание, годно да направи ответника собственик на земята. За недоказано е прието твърдението, че теренът е бил държавна собственост към съставянето на АДС от 1995 г. Имотът на П. не е отчужден за построяването на инкасаторски пункт и трафопост. Липсват доказателства за предоставяне за стопанисване и управление на предприятие „Електроснабдяване – Благоевград“ на земята под процесните постройки. Относно възражението за изтекла придобивна давност съдът е посочил, че твърденията на ответното дружество си противоречат, доколкото то е заявило, че притежава сервитутни права, но и твърди установено владение върху процесната реална част. Няма данни за демонстрация на намерение за своене спрямо Е. П.. Показанията на свидетелите, сочещи на наличие сервитутно право, като и извънсъдебното признание на правото на собственост на ищеца, съдържащо се в изходящото от „ЕРМ ЗАПАД“ АД писмо, изключват възможността дружеството да е упражнявало фактическа власт върху процесната земя, считайки я за своя. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. По първия поставен от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като е ирелевантен за изхода на спора и не е бил поставен за разглеждане от въззивния съд. В случая съдът се е съобразил с приетото в ТР №5/2013 г., ОСГК на ВКС относно обвързаността на държавата от съдебното решение за възстановяване правото на собственост и недопустимостта на упражняването на косвен съдебен контрол на административния акт за реституция по предявен от или срещу държавата иск за собственост. Тези постановки намират приложение и за лица, които черпят права от държавата в хипотеза на влязло в сила съдебно решение на административен съд за възстановяване на собственост върху имот, подлежащ на реституция по силата на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Като гражданскоправен субект държавата, респ. нейните правоприемници, са обвързани от съдебното решение, с което отказът на общинския съвет за възстановяване на собствеността е отменен като незаконосъобразен и е постановена отмяна на отчуждаването. Вторият въпрос от изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК не е решен в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика, според която АДС е официален свидетелстващ документ, който без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на държавата и удостоверява нейното конкретно придобивно основание. В случай че то е оспорено, в тежест на държавата /респ. нейните правоприемници/ е да докаже осъществяването му. Въззивният съд е приел, че не е установено по делото спорната реална част от 48 кв.м. да е преминала в собственост на държавата на соченото основание в АДС – чл. 148 ППЗДС, респ. правоизключващото възражение на ответното дружество е останало недоказано. Ето защо и по този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване. И по последния въпрос няма основание за допускане на касационно обжалване в сочената от касатора хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последователна е практиката на ВКС, според която след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност, ако държателят не е превърне държането във владение с явни и недвусмислени действия, отричащи правата на собственика. В случая съдът е приел, че ответното дружество упражнява фактическа власт върху процесния имот на правно основание – възникнало сервитутно право, което обстоятелство обуславя извод за установено държане, а не владение по смисъла на чл. 69, ал. 1 ЗС, върху спорната реална част. След като липсват доказателства за демонстрация на промяна на намерението, с което имотът е фактически владян, то липсва един от елементите на придобивната давност, респ. процесната реална част не е станала собственост на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД и на това придобивно основание. Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбите на чл. 12, ал. 1, вр. чл. 5 и чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ, „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД следва да заплати в полза на Е. К. П. сторените в настоящото съдебно производство разноски от 306,78 евро - заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.