Определение № 901 от 17.12.2020 г. на ВКС по д. № 2727/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №4799/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение касаторът е осъден да заплати на ищеца В. Ц. сумата от 45 000 лв. по договор за заем между страните от 30.11.2008 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. В изложението обаче са развити най-вече съображения от съществото на спора, без да са формулирани ясно и точно правни въпроси като общо основание за допускане на обжалването и да са обосновани специфичните допълнителни предпоставки на сочените две основания – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №134/10 г. на четвърто г.о., по въпроса: Дали представената по делото разписка доказва съгласие между страните за сключване на договора за заем и фактическо предаване на сумата по него? Във връзка с този въпрос поставя подвъпроси: Грешка в предмета не е ли основание за унищожение на договора? В заглавието ясно ли е разписка ли е? Ако съдържа запис на заповед или разписка къде и как е озаглавена? Това доказва ли предаването на сумата? Сочи, че разписката не е подписана от него. Поставя евентуално и правни въпроси за характера на плащането по договора за заем, за неговото разсрочване по договора и за погасяването на вземането за първите две вноски по давност, която тече от момента, в който вземането е станало изискуемо – чл.114 ЗЗД. Твърди, че задълженията на ответника за връщане на първата и втората вноска по договора са погасени по давност с изтичането на пет години от падежа, съотв. на 31.12.2009 г. и на 31.12.2010 г. ВКС на РБ намира следното по допускане на обжалването: С въззивното решение е прието, че представеният от ищеца документ представлява комбинация от разписка за получената от ответника сума от 45 000 лв., както и договор за заем с посочена дата на сключване 30.11.2008 г. и падеж на същата сума 30.12.2011 г. Налице е съвпадане на волеизявленията на страните в тези части – ищецът е дал, а ответникът е получил 45000 лв. в заем за период до 30.12.11 г., когато се е задължил да върне сумата. Според съда петгодишният давностен срок е изтекъл за първите две вноски към подаването на исковата молба, но няма съгласие на двете страни за връщане на цялата сума на три вноски с три падежа, защото под таблицата с вноските, както и в края на документа има подпис само на ответника. Ищецът се е подписал като заемодател само на първата част от документа и не е обвързан от трите падежа, а от крайния срок за връщане на сумата 30.12.2011 г., спрямо който давността не е изтекла при подаване на исковата молба. Не са налице основания за допускане на обжалването по въпросите, свързани със съдържанието на представената по делото разписка – в нея ясно е посочено, че е сключен договор за заем, като ответникът е взел заем от 45 000 лв. за период до 30.12.11 г. Страните са подписали договора като заемател и заемодател. Затова не е налице противоречие с цитираното решение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №134/10 г. В случая основанието за получаване на сумата е ясно двустранно заявено в договора, или заемното правоотношение не следва само от получаването на сумата, но и от установеното в договора чрез взаимно съвпадащи изявления за вида му основание за това. Оспорването на подписа на ищеца върху договора е останало недоказано при назначената и приета графологична експертиза. Относно давността: ВКС не споделя съображенията на въззивния съд за необвързаност на ищеца от разписката в частта й за разсроченото плащане, доколкото договорът е единен документ, представен от ищеца, в чието държане се е намирал, в подкрепа на твърденията в исковата му молба. Това обаче е без значение, защото не променя крайния извод за неоснователност на иска. Съгласно практиката на ВКС и съдилищата задължението по договора за заем е глобално, а не за периодични плащания – р. по гр.д. №482/08 г. на първо г.о. Вземането се погасява с общата петгодишна давност, тъй като задължението не е периодично. Погашението на сумата е уговорено да се извърши на периоди за облекчаване на длъжника, но задължението има един падеж и може да се изпълни еднократно. Искът не е погасен по давност, тъй като е постъпил в съда, преди изтичането на петгодишния давностен срок от общия падеж – р. по гр.д. №270/08 г. на трето г.о. на ВКС. С оглед на изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.