Определение № 125 от 09.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2404/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] против Решение № 27 от 18.03.3015г. по в.т.д.№ 30/2015г. на АС Бургас за обезсилване на решението по т.д.№ 224/2013г. на ОС Добрич, с което по молба на кредитора [фирма], на основание чл.632,ал.1 ТЗ е било открито производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място]. След обезсилване на решението, производството по делото е прекратено. Въззивната инстанция е констатирала, че наред с настоящото дело с предмет молба на кредитора по чл.625 сл.ТЗ, е било образувано и друго производство за откриване на производство по несъстоятелност по молба на длъжника, по което е налице влязло в сила и вписано в ТР решение за откриване на производство по несъстоятелност на същия длъжник. С оглед на тези безспорно установени факти е приела, че е недопустимо развитие на два процеса с един и същ предмет-откриване на процедура по несъстоятелност на един и същ длъжник и постановяване на две положителни решения, които установяват един и същ факт-неплатежоспособността на търговеца и обявяването й, определянето на начална дата и условията при които производството да бъде открито. Преценено е, че с влязлото в сила решение вече е открито производството по несъстоятелност, каквато е и целта и предмета на т.д.№ 224/2013г. на Добричкия ОС, че са налице две паралелни производства, по които е недопустимо да се постановят две самостоятелни решения. Мотивирано е, че производството по несъстоятелност като универсално принудително изпълнение ще ползва всички кредитори и влязлото в сила решение е в интерес и на [фирма]. Отчетена е силата на пресъдено нещо, формирана с влизане в сила на акта на САС относно неплатежоспособността, началната й дата и относно останалите задължителни реквизити на решението за откриване на производството по несъстоятелност. С това е обоснован крайният извод за недопустимост на обжалваното второ решение за откриване на производство по несъстоятелност на същия длъжник. В касационната жалба се сочат всички основания за неправилност по чл.281,т.3 ГПК. Правни аргументи не са изложени. В молбата вх.№ 4913/12.06.2015г., която касаторът счита за изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК правен въпрос не е поставен. В нея като „касационни основания” са въведени твърдения за „налагана корупционна практика”. Отговори на касационната жалба не са депозирани. Неоснователността на искането за допускане на обжалването пряко произтича от неизлагането на въпрос и то с характеристиката на правен като обща предпоставка за уважаване на искането за допускане на решението до факултативния касационен контрол. За касационната инстанция не съществува задължение да извежда съществения за изхода на спора и обуславящ изхода му правен проблем от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства по спора. Виждането на касатора за „корупционни практики” не съставлява изложение по смисъла на чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК в производството по чл.288 ГПК е уеднаквена с приетото още през 2010г. ТР № 1/19.02. на ОСГТК на ВКС, като дадените в него разяснения не са съобразени нито при формулирането на общото основание за достъп до касация, нито пък са наведени допълнителни предпоставки по т. 1-3 на чл.280,ал.1 ГПК. Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.