Определение № 1243 от 07.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 242/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.М. Н. касационна жалба на Р. Т./ответник в производството пред първоинстанционния съд/ срещу решение № 1349 от 02.11.2022г. по възз.гр.д. № 1397/2022г. на ОС – Варна.С него е потвърдено решение № 261159/02.04.2021г., поправено с решение № 262715/27.10.2021г. по гр.д.№ 14800/2020г. на ОС - Варна, в частта, с която по предявения по реда на чл.422 ГПК иск на М. Ц. Г., е прието за установено, че Р. К. Т. дължи солидарно с „Диа Строй“ и Т. В. Т. произтичащото от запис на заповед, издаден на 06.11.2019г., с падеж на 31.03.2020г., парично вземане за сумата 21 000лв., за което е издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 11661/2020г. на РС - Варна. В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК - материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът счита, че неправилно не е уважено възражението, че не е налице валиден падеж, предвид наличните задрасквания в записа на заповед.Оспорва и извода, че е налице изменение на текста на ценната книга по см. на чл.530 ТЗ, във вр. с чл.537 ТЗ, извършен при съпоставяне на поправената дата на падежа и датата на издаване на процесния запис на заповед, Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.1 т.3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1.Нищожен ли е записът на заповед, в който за дата на падеж е посочена дата 01.03.2019г., изписано и с печатни букви, като в последствие цифрата на годината е поправена на 20? По него е въведено основанието по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение № 213/15.01.2018г. по гр.д.№ 856/2017г. на ВКС, III г.о. 2.Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че при едновременната поправка на отразената цифром и словом в бланката на записа на заповед година на падежа, съпоставяно с датата на издаване на същия, е налице изменение на текста на ценната книга по см. на чл.530 ТЗ, вр. с чл.537 ТЗ, при положение, че още на първа инстанция ответникът е оспорил редовността на записа на заповед? По този въпрос са въведени едновременно основанието по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение № 213/15.01.2018г. по гр.д.№ 856/2017г. на ВКС, III г.о., и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В подадения чрез адв.З. Л. писмен отговор ответникът по касация, ищцата в първоинстанционното производство М. Г., оспорва наличието на въведените основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и основателността на касационната жалба. Не е направено искане за присъждане на разноски. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 06.11.2019г. е издаден запис на заповед/ЗЗ от издател „Пресиянстрой“ЕООД, авалиран от „Диа Строй“ ЕООД, Т. Т. и Р. Т., по който издателят и тримата авалисти са се задължили неотменимо, безусловно и солидарно да заплатят без протест на М. Г. или на нейна заповед сумата от 21 000лв., като падежът е на определен ден. Съставът на апелативния съд е констатирал, че в записа на заповед при определяне на падежа на задължението цифрите на деня и месеца/ 31.03./са изпълнени ръкописно, едновременно с цифри и думи, а годината /2019г./е първоначално отпечатана, но е поправена ръкописно на „2020г.“, като поправката е изпълнена едновременно с цифри и думи.Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че ЗЗ е издаден за обезпечаване изпълнението на задължението на издателя „Пресиянстрой“ ЕООД към ищцата М.Г., произтичащо от сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба и анекс-спогодба от 31.08.2018г.От правна страна въззивният състав е приел, че ЗЗ съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ и е редовен от външна страна.Счел е за неоснователно възражението за неопределеност на падежа, респективно за липса на реквизит на ЗЗ, обуславящ недействителност на ЗЗ, основано на извършената поправка в ЗЗ относно падежната дата.В тази връзка съставът на апелативния съд е изтъкнал, че е обяснима причината, довела до редакцията на предварително напечатания в документа текст на годината от „2019г.“ на „2020г.“, тъй като в противен случай задължението би било дължимо преди да е възникнало.Наред с това, е приел, че поправката на годината на падежа, съпоставена с датата на издаване на ЗЗ, сочи, че е налице изменение на текста на цената книга по см. на чл.530, във вр. с чл.537 ТЗ.Счел е, че авалистите/ каквато е и ответницата/, след като са се подписали под изменения текст, са се задължили при тези условия, т.е. при падеж на задължението на 31.03.2020г.Въззивният състав е приел за неоснователно възражението за липса на предявяване на ЗЗ, тъй като падежът му е на определен ден.Намерил е за неоснователно и възражението за недължимост на произтичащото от ЗЗ вземане, с оглед влязлото в сила решение, с което издателят на ЗЗ е осъден да заплати обезпеченото вземане, произтичащо от каузалната сделка, тъй като липсват доказателства за погасяване на присъденото вземане. По всички тези съображения във въззивното решение е прието, че процесният ЗЗ удостоверява подлежащо на изпълнение задължение на ответницата за сумата 21 000лв., чиято изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и за който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В мотивите към т. 1 на ТР № 1/2009г.по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките за селектиране на касационната жалба, като обвързаността на допускането на касационно обжалване от посоченото от касатора основание не се отнася единствено до валидността и допустимостта на въззивното решение. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване и по двата формулирани въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Формулираните от касатора въпроси не са правни, а са фактически.Те са насочени пряко и изискват проверка на правилността на изводите на въззивния съд, че извършената поправка на годината при определяне на падежа на ЗЗ не може да обоснове недействителност на ценната книга, и, че е налице изменение на текста на документа по см. на чл.530 ТЗ, вр. с чл.537 ТЗ, при което авалистите са се задължили. Както се посочи, правилността на обжалвания въззивен акт е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по поставените въпроси не са налице въведените от касаторката допълнителни предпоставки. По първия поставен въпрос не е налице въведеното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК.Посоченото от касатора решение № 213/15.01.2018г. по гр.д.№ 856/2017г. на ВКС, III г.о., постановено по спор във връзка с незаконно уволнение/ иск с правно основание чл.344, ал.1 ГПК/, е неотносимо, предвид на това, че в него не е обсъждан поставеният въпрос, а е дадено разрешение за доказателствената сила на частния удостоверителен документ. Въведени по втория въпрос са едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280 ГПК. И по този въпрос посоченото от касатора решение № 213/15.01.2018г. по гр.д.№ 856/2017г. на ВКС, III г.о., е неотносимо.Необосновано е от касатора и приложното поле на основанието по т.3 на чл.280, ал.3 ГПК.Дефинитивно изяснено е в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, че правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът не е въвел доводи, попадаща в някоя от дефинираните в посоченото ТР хипотези на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.Нормата на чл. 530 ТЗ, в която е уредена отговорността за менителничното задължение според това дали изменението в документа е извършено преди или след подписването му, е ясна и не се нуждае от тълкуване. Поради изложеното, и тъй като не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, не следва да се допуска касационно обжалване. Разноски не са поискани и не се присъждат. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: