Определение № 212 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4135/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. Л. чрез пълномощника му адв.Б. Ф. срещу решение № 1222/13.07.2021 г. постановено по в.гр.д.№1161/2021г., на Варненски окръжен съд, I състав. Със същото се отменя изцяло решение № 261064/06.11.2020 г. по гр.д. № 13208/2019 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. К. Л. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено в отношенията между „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД и П. К. Л., че П. К. Л. не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, в качеството му на взискател, сумата от 4 631.51 лева - дължима главница по Договор за потребителски паричен заем с номер PLUS-01542012/03.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-19.03.2013г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1 367.38 лева - надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора, 725,08 лв. - възнаградителна лихва за периода 05.09.2011г. до 07.03.2012г. на осн. чл. 410 от ГПК, както и направените по делото разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 134,48 лева и 100лв.-юрисконсулстко възнаграждение на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.11.2013г. въз основа на заповед за изпълнение № 2150/21.03.2015 г. по ч.гр.д. № 3688/2013 г. по описа на В. по повод, който е образувано ИД №20138080402222 по описа на ЧСИ З. Д., рег. № 808 от КЧСИ, с район на действие ОС – В.. Ответната страна „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД чрез юрисконсулт Н. В. оспорва жалбата и претендира разноски. Видно от исковата молба по делото, въззивното решение срещу което е подадена касационната жалба е постановено по гражданско дело, по което предмет на разглеждане са няколко обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, всеки един от които е с размер, както следва: 4 631,51 лева - дължима главница по Договор за потребителски паричен заем с номер PLUS-01542012/03.01.2011г., 1 367,38 лева - надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора, 725,08лв.- възнаградителна лихва за периода 05.09.2011г. до 07.03.2012г., 134,48лв. – разноски за заплатена държавна такса в заповедно производство, 100 лв. – разноски за юрисконсулско възнаграждение в заповедно производство. Цената на всеки от тези искове, определена съгласно чл. 69, т. 1 ГПК е до 5 000 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, обжалваното въззивно решение, с което са отхвърлени исковете по чл. 439 ГПК за вземанията, не подлежи на касационно обжалване. Предвид императивния характер на процесуалните разпоредби на чл. 69, т. 1 и чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се приеме, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 и чл. 81 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество, претендираните от последното разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в минималния размер по чл. 25, ал. 1 НЗПП от 100лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд,