Решение № 259 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител, срещу решение № 260 от 11.03.2025 г., постановено по административно дело № 478/2024 г. от Административен съд Монтана, с което е отменено нейно решение № 303 от 10.10.2024 г., постановено по преписка № 277/2023 г. в частта му по т. 1, в която е прието за установено, че И. Барзин е осъществил пряка дискриминация по признак „политическа принадлежност“ по отношение на Б. Г. А., с което е нарушена забраната за дискриминация по чл. 4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) По наведени доводи за правилност на акта на КЗД, които биха могли да обосноват извод за твърдение за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу акта на КЗД бъде отхвърлена, претендира заплащане на деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание, при условия за евентуалност процесуалният ѝ представител прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба – И. Барзин в представено от процесуален представител писмено становище оспорва жалбата с твърдения за неоснователност и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба – Б. Г. А. в представено писмено становище поддържа касационната жалба на КЗД и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу т. І от акта на КЗД. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно като законосъобразно. Производството пред КЗД е образувано по жалба на А., която са изложени твърдения, за извършена спрямо него пряка(посочена като директна) дискриминация по признаци етническа принадлежност, политическа принадлежност, лично положение и право труд от И. Барзин – кмет на Община Вълчедръм. С допълнителна жалба уточнява, че счита, че в случая са налице нарушения по чл. 15, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), както и по чл. 8, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) по признак „членуване“ в синдикална организация“. По жалбата е образувана преписка № 277/2023 г. по описа на КЗД, възложена на Петчленен разширен състав предвид твърденията за извършена множествена дискриминация, дадени са указания относно доказателствената тежест на всяка от страните. Извършено е предварително проучване, резултатите от което е отразено в доклад, проведено е открито заседание. С постановеното по тази преписка решение № 303/10.10.2024 г. КЗД приема за установено, че И. Барзин в качеството му на кмет на Община Вълчедръм: по т. 1. е осъществил пряка дискриминация по признак „политическа принадлежност“, с което е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4, ал.1 ЗЗДискр по отношение на Б. Г. А. и по т. 4 на основание чл. 83 ЗЗДискр. му налага административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за установеното нарушение по чл. 4, ал.1 от с.з. По т. 2 и 3 КЗД приема за установено, че Барзин не е осъществил пряка дискриминация по признаците „етническа принадлежност“ и „членуване в синдикална организация“ и по т. 5 оставя без уважение жалбата на А. в тези ѝ части. Съдебното производство е образувано по жалба на Барзин срещу акта частите му по т. т. 1 и 4. Страните не спорят относно правилността на изводите на съда относно липсата на отменителните основания по чл. 146, т.т 1 - 3 АПК, спорът е относно правилността на изводите му относно извода, че актът на КЗД е постановен в нарушение на материалния закон. Както КЗД, така и АС Монтана правилно са установили релевантните факти, като настоящият състав намира, че изводът на АС Монтана, че от същите не може да бъде изведен извод за осъществена пряка дискриминация по признак „политическа принадлежност“. При безспорно установения факт, че А. е дългогодишен – от 2008 г. член на ръководния екип на Община Вълчедръм, в качеството му на заместник кмет, като преди това е заемал длъжност в общинската администрация. Същият е бил кандидат за народен представител от ПП “Републиканци за България“ през 2021 г., установено от приложени решения на РИК Монтана, както и кандидат за кмет през 2023 г., но от МК Коалиция „Продължаваме Промяната- Демократична България (КП „Заедно за силна община“, регистриран с решения на ОбИК Вълчедръм от 22.09.2023 г. и от 28.09.2023 г. Установените факти – издаване на заповед І 1010/11.09.2023 г. за прекратяване на разрешения на 09.08.2023 г. платен годишен отпуск, издаване на заповед № 1028/12.09.2023 г., с която се отменя предходната са действия, извършени преди регистрацията на А. за кандидат за кмет. Липсват доказателства, от които да се установи, че заповедта за прекратяване изпълнението на длъжността заместник кмет от 25.09.2023 г. на, която е издадена след регистрацията на А. като кандидат за кмет е обусловена от партийната му принадлежност. В тази насока следва да бъде съобразено, че по делото липсват, както твърдения, така и доказателства за членство на А. в партия. Същевременно от разпита пред съда на свидетеля Д. се установява различна причина за това - подаден сигнал от А. до Инспекцията по труда, като последният факт също е безспорно установен по делото. В касационното производство не са представени доказателства, оборващи тези факти. Правилно съдът сочи, че по отношение на другия заместник кмет – М. С. не са налице обстоятелства, които да са сходни с тези, налични по отношение на А.. Обстоятелството, че същата е ползвала платен годишен отпуск за различни периоди през месеците юли – октомври 2023 г. и трудовото ѝ правоотношение е прекратено, но по различни причини и правно основание - по нейна молба на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ не обосновава обратен извод. Предвид така установено решението е и обосновано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение