Определение № 77 от 01.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Е. Т. Ш. и Г. П. Г. срещу решение № 260080 от 07.06.2021 г. по в.гр.д.№ 196 от 2021 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 260094 от 08.09.2021 г. по същото дело.

ИЩЦАТА Е. Т. Ш. обжалва решението в следните негови части, с които е изменено първоинстанционното решение № 43 от 06.03.2020 г. по гр.д.№ 264 от 2018 г. на Силистренския окръжен съд и по същество:

• са отхвърлени предявените от Е. Т. Ш. срещу Г. П. Г. искове по чл.441, ал.1 ГПК във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ за заплащане на вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител по изп.д.№ 315 от 2009 г. за разликата над присъдените до пълните предявени размери /по иска за имуществени вреди- за разликата над присъдения размер от 1 669 лв. до пълния предявен размер от 14 970 лв. и по иска за неимуществени вреди- за разликата над присъдения размер от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000,02 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 06.11.2013 г. до окончателното изплащане/ и

• са отхвърлени предявените от Е. Т. Ш. срещу М. С. К. /купувач по публична продан на апартамент, осъществена по изп.д.№ 315 от 2009 г./ искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 14 970 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане и за сумата 100 000, 02 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.11.2013 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба и молбите-уточнения към нея тази жалбоподателка твърди, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваните от нея части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване процесуалният й представител сочи чл.280, ал.2 ГПК /в хипотезата на очевидна неправилност на решението/ и чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие на решението с практика на ВКС, каквато конкретно не се сочи/ по въпроса за задължението на въззивния съд да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за установяване на правно релевантните факти в процеса, да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи изрични и ясни мотиви защо приема тези доводи за неоснователни.

В писмен отговор от 08.11.2021 г. първият ответник по тази жалба М. С. К. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд в обжалваните от Е. Ш. части да не бъде допускано.

Другият ответник по тази касационната жалба Г. П. Г. не взема становище по нея.

ОТВЕТНИКЪТ Г. П. Г. обжалва решението в частта му, с която е отменено частично решение № 43 от 06.03.2020 г. по гр.д.№ 264 от 2018 на Силистренския окръжен съд и вместо него е постановено решение за осъждане на Г. Г. да заплати на Е. Т. Ш. на основание чл.441, ал.1 ГПК във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ сумата 1 669 лв. обезщететие за имуществени вреди и сумата 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител по изп.д.№ 315 от 2009 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.11.2013 г. до окончателното им изплащане.

В касационната си жалба този жалбоподател твърди, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваните от него части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване по същество сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Този касатор счита, че от значение за делото е ВКС да отговори на следните въпроси:

1. Включва ли се в съдържанието на изпълнителното действие „въвод във владение“ регламентирано от закона задължение на съдия изпълнителя да пази намерените в недвижимия имот движими вещи на длъжника, както и да му ги върне при негово искане ?

2. Може ли нерегламентирани в процесуалния кодекс задължения или правомощия на съдия изпълнителя да бъдат поставени в основата на преценката за „процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение“ по смисъла на чл.441, ал.1, предл.1 ГПК ?

В писмен отговор от 02.09.2021 г. ответницата по тази жалба Е. Т. Ш. оспорва същата. Счита, че тази жалба не следва да се допуска до касационно разглеждане.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /страни по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с цена над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна следното: Ответникът Г. П. Г. в качеството си на частен съдебен изпълнител е провел срещу ищцата Е. Т. Ш. принудително изпълнение по изп.д.№ 315 от 2009 г. Изпълнителното дело е било образувано по молба на „Обединена българска банка“ АД въз основа на издаден изпълнителен лист по изп.д.№ 49 от 2009 г. на Районен съд- Тутракан. По искане на взискателя принудителното изпълнение първоначално е било насочено срещу собствения на Ш. недвижим имот- апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, върху който е била учредена ипотека в полза на взискателя. Този апартамент е бил изнесен на публична продан. Същата е била проведена и с постановление от 22.12.2009 г. за купувач по нея е бил обявен другият ответник по делото- М. С. К.. Постановлението за възлагане на имота на К. е влязло в сила на 03.02.2010 г. /след произнасяне на Силистренския окръжен съд по жалба на Е. Ш. по чл.435 ГПК срещу това постановление/. На 18.02.2010 г. частният съдебен изпълнител Г. е извършил въвод в апартамента на купувача К..

На същата дата /18.02.2010 г./, заедно с въвода в апартамента, е бил насрочен и опис на движимите вещи, намиращи се в този апартамент. За въвода във владение и за този опис Е. Ш. е била призована с призовка, която не била получена от нея, а от лицето „В.“ на 15.02.2010 г. В призовката не било отразено качеството на лицето, което я е приело. Въпреки това, ЧСИ е счел уведомлението на Ш. с тази призовка за редовно и е извършил въвода в нейно отсъствие. Видно от изготвения на тази дата прокотол, в апартамента е намерена наемателката С. М., с която е било постигнато споразумение да продължи да го ползва като наемател на новия собственик.

С отделен протокол от същата дата /18.02.2010 г./ съдебният изпълнител е наложил запор, описал и оценил при условията на чл.468, ал.1 ГПК следните движими вещи в апартамента: отоплителна печка, тип „камина“ с водна риза; шкаф, комплект със закачалка за коридор; 2 бр. радиатори за парно отопление; електрическа печка за вграждане /фурна и керимични нагревателни плочи/; кухненски шкафове, комплект черно и сиво; кухненски ъгъл; кухненска маса; електрически бойлер; спалня комплект /спалня, нощни шкафчета и гардероб/. За пазач на тези описани вещи е назначена наемателката С. М.. Същата е била пазач на вещите до 18.11.2010 г., след което за пазач е назначен купувачът по публичната продан на апартамента М. К..

На 20.12.2010 г. е проведена публична продан на описаните движими вещи, част от които са закупени от М. К., а друга част- са останали непродадени. За тази публична продан ищцата Е. Ш. е била надлежно уведомена на 11.12.2020 г. В подадено от нея заявление от 13.12.2010 г. тя е заявила, че изнасяните на публична продан движими вещи не са нейни, а на бившия й приятел, оспорила е цената им е и навела твърдения, че в апартамента има други нейни лични вещи- одеяла, дрехи, кухненски принадлежности, документи. Проданта е била обжалвана от Е. Ш., но с определениие от 22.03.2011 г. по в.гр.д.№ 64 от 2011 г. на Силистренския окръжен съд, потвърдено с определение от 08.06.2011 г. по в.гр.д.№ 307 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, жалбата й е била оставена без разглеждане.

С молба вх.№ 16022 от 08.10.2013 г. до ЧСИ Е. Ш. е посочила, че освен продадените движими вещи, всички останали в апартамента вещи са нейна собственост. В отговор на това ЧСИ Г. Г. я е уведомил, че на 17.10.2013 г. ще й бъдат върнати непродадените при публичната продан спален комплект, кухненски ъгъл и кухненска маса. В това уведомление от ЧСИ липсва произнасяне по това, че в имота са останали и други лични вещи на Ш.. По искане на Ш. предаването на вещите е било пренасрочено за 04.11.2013 г. На тази дата купувачът М. К. е отказал да допусне в апартамента Е. Ш., ЧСИ Г. и други лица, като е заявил, че движимите вещи ще изнесе на етажната площадка пред апартамента след два дни- на 06.11.2013 г. в 15 ч. Не се спори, а е и видно от съставения от ЧСИ на 06.11.2013 г. протокол, че на тази дата на Ш. са били предадени кухненски ъгъл и кухненска маса, както и 700 лв., която по постигнато между Ш. и К. споразумение е цената на спалния комплект /спалня с матрак, две нощни шкафчета и гардероб/, който К. закупува от Ш.. В този протокол е записано възражение на Ш., че не са и предадени други нейни движими вещи: електрическа фурна за вграждане, керамичен плот, аспиратор, гранитна мивка, помпа към парното, разширител, лира, мивка от банята, щори, одеяла, чаршафи, олекотени завивки, кухненска посуда, облекло, телевизор, полилеи и др.

Според съда, от показанията на разпитани по делото свидетели Ш. Р., С. М. и Ж. Д. се установявало, че след придобиването му през 2008 г. жилището е било ремонтирано от Е. Ш.. Банята е била оборудвана с необходимото обзавеждане, изградена била парна система /печка тип камина с водна риза и радиатори/. В кухнята имало монтирани ел.уреди- печка, керамични котлони, абсорбатор. Имало е и външна ролетна щора на прозореца на спалнята и вътрешни щори в кухнята, както и осветителни тела в стаите. Според свидетелката С. М., когато Ш. е напуснала имота, в него все още имало нейни вещи- кухненското обзавеждане, оборудването в банята, посуда и лични вещи в спалнята.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че частният съдебен изпълнител отговоря за причинени на ищцата имуществени вреди в размер 1669 лв. /представляващи стойността на погиналите движими вещи на ищцата/ и за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. /претърпени от ищцата болки и страдания/ от незаконосъобразно принудително изпълнение. Прието е, че неправомерното поведение на съдебния изпълнител се изразява в това, че на 18.02.2010 г. е извършил въвод във владение в апартамента, въпреки нередовното призоване на Е. Ш. за това изпълнително действие. С това ЧСИ Г. Г. е лишил Е. Ш. от възможността да присъства на този въвод, както и да опразни апартамента от намиращите в него движими вещи, върху които няма насочено принудително изпълнение /тоест, вещи вън от описаните в съставения протокол за запор, опис и оценка от 18.02.2010 г./. А според съда, към 18.02.2010 г. в апартамента безспорно е имало такива собствени на ищцата вещи: аспиратор в кухнята, ролетни щори, вътрешни щори, кухненска посуда, дрехи, осветителни тела, телевизор, обзавеждане в банята. А в съставения от ЧСИ протокол не било отбелязано, че на Ш. се дава възможност да изнесе тези свои вещи. Поради това процесуално незаконосъобразно се явявало последващото бездействие на ЧСИ, който не е предприел съответните действия за проверка твърденията на Ш., че в апартамента са останали други нейни собствени вещи. В резултат на това бездействие на ЧСИ Ш. била лишена от собствените й вещи, с което й била причинена имуществена вреда, изразяваща се в паричната равностойност на липсващото имущество. В причинна връзка с това били и претърпените от Ш. неимуществени вреди- стрес, негативни изживявания, влошено здравословно състояние.

По отношение на втория ответник М. С. К. въззивният съд е приел, че той не отговаря за причинени на ищцата вреди, тъй като липсва негово противоправно поведение. Недопускането на ищцата в апартамента след извършения от ЧСИ въвод в него не можело да се приеме за противоправно поведение на М. К., при условие, че задължение за осигуряване на достъп до имота не му е поставяно от водещия принудителното изпълнение съдебен изпълнител.

По направеното възражение за давност, въззивния съд е приел, че давностният срок е започнал да тече от датата на увреждането, която в случая е 06.11.2013 г., когато е установена липсата на претендираните от ищцата вещи и към датата на предявяване на иска на 31.10.2018 г. все още не е бил изтекъл.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното не са налице основания за допускане до касационно разглеждане на жалбата на Е. Ш.: Решението на въззивния съд в обжалваните от Ш. части не противоречи на практиката на ВКС по поставения от пълномощника на касаторката Ш. в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивния съд е преценил всички събрани по делото доказателства, които са от значение за установяване на правно релевантните факти в процеса, обсъдил е всички доводи и възражения на страните и е изложил изрични и ясни мотиви защо приема тези доводи за неоснователни. Решението в обжалваните от Ш. части не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, ЗЗД и ЗЧСИ, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно разглеждане на жалбата на ответника Г. П. Г. по поставения въпрос: Включва ли се в съдържанието на изпълнителното действие „въвод във владение“ регламентирано от закона задължение на съдебния изпълнител да пази намерените в недвижимия имот движими вещи на длъжника, както и да му ги върне при негово искане ? Този въпрос е обусловил изводите на съда по конкретното дело, тъй като, както бе посочено и по-горе, въззивният съд е приел, че неправомерното поведение на Г. Г. в качеството му на съдебен изпълнител по изп.д.№ 315 от 2009 г., от което са произтекли имуществени и неимуществени вреди за Ш., се изразява в следното: не е призовал редовно Ш. за извършения въвод във владение на апратамент, с което й е попречил да опразни този апартамент от намиращите в него нейни лични движими вещи, а по-късно- не е предприел необходимите действия за проверка твърденията на Ш., че в продадения на публична продан апартамент, освен описаните в протокола от 18.02.2010 г., са останали други нейни лични вещи, върху които принудително изпълнение не е било насочено, и за връщането на тези вещи на Ш..

По въпроса има неяснота и няма практика на ВКС, което налага тълкуването на ГПК от настоящия състав на ВКС по конкретното дело на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение