Определение № 4105 от 01.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 128/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. А., чрез адв. И. П., срещу Решение № 944 от 17.07.2025 г. по в. гр. д. № 1173/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което, след като е отменено Решение № 160/13.01.2025 г., постановено по гр. д. № 12355/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, в която Л. Д. К. е осъдена да заплати на М. Т. А. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на използването на отопление чрез камина през зимния сезон, от което апартаментът на М. А. е опушен и се носи остра задушлива миризма, е отхвърлен предявеният от М. Т. А., против Л. Д. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, в резултат на използването на отопление чрез камина през зимния сезон, от което апартаментът на М. А. бил опушен и се носила остра задушлива миризма. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Ответникът по касация Л. Д. К. изразява становище, че не са налице основания за достъп до касация, съответно – за неоснователност на касационната жалба. С определение № 1232/28.05.2026 г. съдът е спрял производството по настоящото дело на основание чл. 229, т. 6 ГПК до приключване на конституционно дело № 5/2026 г. по описа на Конституционния съд на Р България, по което на 09.07.2026 г. бе постановено Решение № 10, с което искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 55 от 2026 г.) бе отхвърлено. На основание чл. 230, ал. 1 ГПК делото следва да бъде възобновено служебно от съда, тъй като пречката за движението му е отпаднала. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 2 556, 46 евро (всички изчисления са при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото - 1 EUR = 1,95583 BGN, и математическото правило за закръгляване), равностойни на 5000 лв. – за граждански дела. Обжалваното въззивно решение е постановено по облигационен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД с цена 511, 29 евро, равностойни на 1 000 лева. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78 ГПК жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 255, 65 евро, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. По тези съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,