Определение № 2214 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2754/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. С частна жалба вх.№ 11857/23.05.2023 г. е обжалвано разпореждане № 1740 от 24.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2874/2022 г. по описа на АС – София, с което е върната касационна жалба с вх. № 3613 от 17.02.2023 г. на Р. Б. срещу решение № 12 от 03.01.2023 г. по същото дело. Жалбоподателят Р. Д. Б., моли да се отмени разпореждането и да бъде бъдат продължени съдопроизводствените действия по администриране на касационната му жалба, тъй като въззивнитя съд неправилно е върнал същата. Твърди се, че администиращият съд е следвало да се произнесе по искането му за предоставяне на правна помощ, след което да прецени дали да върне касационната жалба. Ответникът по жалбата Р. Н. Б., чрез процесуалният си представител, излага съображения за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. С решение от 03.01.2023г. по гр.д.№2874/2022г. на АС София е отхвърлен предявения от Р. Б. срещу Р. Б. иск да бъде признато и допуснато изпълнение на две решения, постановени от съдилища в Швейцарската конфедерация, в частта им с която е прието, че Р. и Р. Б. имат право да прекратят съществуването на съвместното домакинство. Със същото решение е признато и допуснато изпълнение на двете решения, постановени от съдилища в Швейцарската конфедерация, в частта им относно упражняването на родителските права, издръжката, режима на лични отношения и местопребиваването на детето Р. Райчева. Това решение е обжалвано с касационна жалба от Р. Б. на 17.02.2023г. С разпореждане от 20.02.2023г. по гр.д.№2874/2022г. АС София е оставил жалбата без движение с указания да се изложат основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК, да бъде приподписана жалбата от адвокат и да бъде внесена 30лева държавна такса. С обжалваното разпореждане от 24.04.2023 г. Апелативен съд – София е върнал касационната жалба на Р. Б. срещу решение № 12 от 03.01.2023 г по същото дело, тъй като е приел, че жалбоподателят не е изпълнил в срок указанията обективирани в разпореждане от 20.02.2023 г. препис от което е получено на 15.03.2023 г. Съдията докладчик е приел, че жалбоподателят е направил искане да му бъде предоставена правна помощ, за да може определения за това адвокат да приподпише касационната жалба и изготви изложение за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, но не е обективирал искане да бъде освободен от внасянето на държавната такса по реда на чл. 83, ал.2 ГПК. Прието е, че след като не е изпълнил указанието за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 30 лв. касационната му жалба следва да бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК. Въз основа на така изложените обстоятелства касационната жалба е върната. При така установените данни по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното разпореждане е неправилно. В случая въззивният съд е следвало да съобрази, че след като е сезиран и с искане за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. ГПК и е дал указания на страната с разпореждане от 24.03.2023г да ангажира доказателства относно обстоятелствата, относими към това искане, следва да се произнесе по същото като предостави или откаже предоставянето на такава. В този смисъл е решение № 257/24.09.2013 г. по гр. д. № 7/2013 г. на ВКС, IV-то г. о., с което е прието, че съществено процесуално нарушение е и непроизнасянето на съда по отправено от страната искане за правна помощ Като не е сторил това, а е върнал жалбата АС София е постановил незаконосъобразно разпореждане, тъй като в случая с оглед процесуалната норма на чл. 83, ал. 1, т.6 ГПК, в новата ѝ редакция съгласно бр. 102 от 23.12.2022 г., ако бъде предоставена правна помощ страната няма да дължи такси и разноски по делото. В константната практика на ВКС се приема, че при поискана правна помощ от жалбоподател за извършване процесуални действия във връзка с отстраняване нередовности на касационната жалба, съдът следва да се произнесе първо по това искане, а след това да извърши преценка за редовността на жалбата, тъй като в този случа в ГПК е предвидена необходимост процесуалните действия по подаване на касационна жалба да се осъществяват чрез задължително процесуално представителство. В случая администриращият съд е следвано да разгледа молбата за предоставяне на правна помощ от 22.03.2023г. и с оглед резултата от произнасянето да бъдат продължени процесуалните действия по администирането на касационната жалба. При тези данни се налага извод, че разпореждането, с което а касационна жалба е върната като нередова следва да се отмени и делото следва да бъде върнато на Апелативен съд – София за продължаване на действията по разглеждането на молбата за предоставяне на правна помощ и администриране на касационната жалба. По изложените съображения съдът: