Определение № 630 от 28.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 493/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. чл. 64сл. ГПК и чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Р. – П., ЕИК 1218582201572, седалище [населено място], [улица], чрез процесуален представител старши юрисконсулт В. Х., срещу определение № 1921 от 19.06.2012 г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по в. ч. гр. д. № 1575/2012 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Р. – П. срещу определение от 09.03.2012 г. по гр. д. № 20694/2010 г. на Пловдивски районен съд, 15 граждански състав за отхвърляне молбата на жалбоподателя с вх. № 45537/21.11.2011 г. за възстановяване на срок за внасяне на държавна такса по депозирана против постановеното по делото пред ПРС първоинстанционно решение въззивна жалба. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че в случая не са налице предпоставките за възстановяване на срокове по реда на чл. 64сл. ГПК. С допълнително изложение касаторът твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед липса на съдебна практика досежно използвания от законодателя термин „непредвидими обстоятелства” и нужда от произнасяне на касационната инстанция във всеки конкретен случай във връзка с точното прилагане на чл. 64, ал. 2 ГПК и за развитието на правото. За ответника по частната жалба Ф. Д. Г. е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Претендира разноски. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК констатира следното: Разпоредбата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя, въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който липсва съдебна практика или създадената такава е неточна, нуждае се от осъвременяване, както и при наличие на празнота, непълнота или вътрешно противоречие в законовите разпоредби. Конкретният случай не е такъв. Нормата на чл. 64, ал. 2 ГПК не страда от някой от изложените пороци. Създадената по прилагане на разпоредбата съдебна практика е ясна и непротиворечива. Законодателят не е изброил изчерпателно хипотезите, които се обхващат от израза „особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее”. Преценката дали дадено юридическо събитие е непредвидено обстоятелство по смисъла на закона се прави от съда във всеки отделен случай, съобразно конкретните обстоятелства. Тази преценка е въпрос по съществото на спора и не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На ответника по частната жалба Ф. Д. Г. следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените за настоящата инстанция разноски - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, л. 11 от делото в размер на сумата 400 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение