Определение № 747 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3550/2013 г.

ВКСIII гражданско отделение14.06.2013 г.докладчик Надя Зяпкова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „б” състав, постановено на 7.02.2013 г. по гр. д. № 15249/2012 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производство по чл. 288 ГПК. С въззивното решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „б” състав, постановено на 7.02.2013 г. по гр. д. № 15249/2012 г. е потвърдено решение на Софийски районен съд, І ГО, 37 състав, с което е осъдена С. Х. И., извършваща търговия под фирма [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление/ [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „И”, ет. 9, ап. 239 да заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място], [улица] сумата 3 117.45 лв. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 173.05 лв. разноски по делото и 213.18 лв. разноски по насрещните искове, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 14 506.37 лв. Осъдена е Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място] да предаден на С. Х. И., извършваща търговия с фирма [фирма] на основание чл. 108 ЗС 2 бр. газови котлони с горелки, керемиди-брамак- 520 бр. и да заплати сумата 60.55 лв. за разноски по делото по насрещните искове, както и сумата 237.49 лв. разноски по първоначалните искове, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 108 ЗС за останалите търсени движими вещи. Решението е обжалвано и от двете страни. Ищецът-касатор Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” чрез процесуален представител юрисконсулт Е. М. обжалва въззивното решение в отхвърлената част на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и в уважената частично част на насрещния иск с правно основание чл. 108 ЗС. Заявени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ищец твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът-ответник [фирма] чрез процесуален представител адвокат М. С. обжалва изцяло въззивното решение с развити доводи за неправилност на решението, поради незаконосъобразност и необснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира присъждане на разноски. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с повдигнати 7 въпроса, по които въззивният съд се е произнесъл и са обусловили решаващите изводи на съда. От касатора-ищец е подадено писмено възражение по касационната жалба на ответника с доводи за неоснователност на жалбата. Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването по жалбите на двете страни. І. По жалбата на ищеца: Приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Неизпълнението на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК е самостоятелно основание за недопустимост на обжалването пред Върховния касационен съд, който не е длъжен служебно да извежда и формулира правен въпрос, предвид нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. ІІ. По жалбата на ответника: Доколкото въпросите, повдигнати с изложението по допустимостта на касационното обжалване, съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от цитираното тълкувателно решение, не са налице изискванията на специалното основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което касаторът-ответник е основал допустимостта на касационното обжалване, така както са разяснени с т. 4 от цитираното тълкувателно решение. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

8