Определение № 1840 от 15.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3701/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П., подадена чрез процесуален представител адв. А. Б. против решение № 265/10.05.2023г., постановено по в.гр.д. № 103/2023г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 8067/29.11.2022г. постановено по гр.д. № 247/2021г. по описа на Районен съд - Петрич, с което на основание чл. 357, ал. 1 от КТ вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 128, т. 2 и чл. 215, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от Т. П. с ЕГН [ЕГН] против „Марта Шпед“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] искове, съобразно допуснато изменение в размера на исковете с определение от с.з. от 04.11.2022г., както следва:

• за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода 26.07.2018г. до 25.10.2018г. между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал при ответника длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози“, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева;

• за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 829.14 лева, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за м. септември и м. октомври 2018г., за положен от работника труд под формата на осъществен международен превоз на товари в чужбина, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.02.2021г. до окончателното плащане на задължението;

• както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4300 лева, представляваща дневни командировъчни пари за осъществени международни командировки в чужбина за периода от 27.07.2018г. до 25.10.2018г. включително, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.02.2021г. до окончателното плащане на задължението.

Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, но е насочена срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.

Съгласно уредбата на приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. Т.е. въззивните съдебни решения по искове, с които се разрешават трудови спорове, законодателят е изключил изрично от обхвата на касационния контрол, с изключение на решенията по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и за плащане на трудови възнаграждения и обезщетения с цена над 5 000 лева. Споровете относно възникването и съществуването на трудово правоотношение са трудови, съгласно чл. 357, ал. 1 от КТ. Въззивно решение по иск, с който такъв спор е заявен за решаване от съда, не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, поради което касационният контрол върху него е изключен.

Предявените от Т. П. срещу „Марта Шпед“ ЕООД искове в случая са били основани на фактически твърдения, че между страните е сключен безсрочен трудов договор на 26.07.2018г., по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ при ответника срещу месечно възнаграждение в размер на 600 лв. Правоотношението е възникнало на основание подадена от ищеца молба за започване на работа, като работодателят го уверил, че по-късно ще му предостави екземпляр от трудовия договор, какъвто не му бил предоставен. До 25.10.2018г. ищецът престирал труд, изпълнявайки възложената му работа като шофьор, извършващ международни превози с товарен автомобил марка „Volvo“, с рег. [рег.номер на МПС]. Отправеното искане е било съдът да установи съществуването на трудовото правоотношение между страните в периода 26.07.2018г. до 25.10.2018г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение и обезщетение при командировка с цена на всеки от исковете под 5000 лв.

В отговор ответното дружество оспорило твърдението, че страните са сключили трудов договор, както и че ищецът е работил по трудово правоотношение възникнало с дружеството. Посочил, че през процесния период ищецът е бил страна по трудово правоотношение възникнало с работодател „БС Логистик“ ЕООД, Прага, трето за спора лице.

При тези фактически твърдения и оспорвания, съдилищата правилно са приели, че с исковата молба е предявен трудов спор, който се разглежда в рамките на две инстанции, като решението на въззивния съд по него е окончателно. В този смисъл и Определение № 395 от 19.10.2020г. по ч.гр.д. № 3073/2020г. на ВКС, IV ГО; Определение № 200 от 11.06.2018г. по гр.д. № 2059/2018г. на ВКС, IV ГО; Определение № 60222 от 16.07.2021г. по гр.д. № 1189/2021г. на ВКС, III ГО; Определение № 60818 от 24.11.2021г. по гр.д. № 1966/2021г. на ВКС, III ГО и др.

По тези съображения съдебният състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално недопустима, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея касационно производство, бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение