Определение № 682 от 23.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4277/2013 г.
ВКСI търговско отделение23.07.2014 г.докладчик Дария Проданова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 4906 от 28.06.2013 год. по гр.д.№ 5608/2013 год. на Софийски градски съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 4906 от 28.06.2013 год. по гр.д.№ 5608/2013 год. на Софийски градски съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на акционерното дружество срещу Решение № ІІ-78-301 от 10.12.2012 год. по гр.д.№ 24338/12 год. на Софийски районен съд1 78 с-в. С него СРС е уважил предявените от [фирма] срещу [фирма]" и обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 39610.61 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 13911.96 лв. Въззивният съд е приел, че крайните изводи на първоинстанционния съд са правилни. Счел е за неоснователно възражението за неизпълнен договор на [фирма] и искането му за прилагане на чл.90 ЗЗД по отношение задължението на [фирма] за предаване на събрани количества селектирани отпадъци. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма]" е въвел основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на правния въпрос: „Допустимо ли е упражняването на възражение по чл.90 ЗЗД за неизпълнен договор, когато договорът е развален”. В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от [фирма]. Становището на настоящия съдебен състав е, че по отношение на посочения правен въпрос не е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради това, че съдебните актове (Решение № 569/1965 год. по гр.д.№ 2586/1965 год. на І г.о. на ВС на НРБ и определение по чл.288 ГПК на ВКС с което касационен контрол не е допуснат) не материализират задължителна такава по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос няма и качеството на обуславящ изхода на спора, поради това, че съставът на СГС не е мотивирал извода си за неоснователност на възражението по чл.90 ЗЗД с това, че договорът е развален. Становището на въззивния съд е обусловено от разбирането, че задълженията за плащане и задължението за предаване на отпадъците не се насрещни, т.е. не се касае за едни и същи видове и количества; че по отношение на предаването на отпадъците [фирма] не е неизправна страна, а е налице липса на кредиторово съдействие, поради това, че [фирма] не е изпълнил задължението си да посочи краен получател, каквото условие е въведено в договора и не е предприел действия по прибирането им, за което неколкократно е бил канен от ищеца. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.