Определение № 4524 от 09.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 15996 от 05.06.2025 г., подадена от М. К. К.-С., чрез адв. Ц. Д., против разпореждане № 2813/20.05.2025 г. по в. гр. дело № 2325/2025 г. на Окръжен съд-Варна, с което е върната подадената от нея касационна жалба вх. № 13749/15.05.2025 г., против решение № 400/14.04.2025 г. по в. гр. дело № 2325/2025 г. по описа на Окръжен съд-Варна. Касационната жалба е приета за недопустима на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. В частната жалба са развити съображения за неправилност, защото в обжалваното разпореждане не е съобразена общата цена по трите иска, цената на първия иск, както и това, че вредите произтичат от един факт. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, като недопустима, ОС-Варна е приел, че постановеното въззивно решение не подлежи изцяло на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, защото цена на всеки иск е до 5 000 лв. Въззивният съд е приел, че съдът е бил сезиран с искове с правно основание, както следва: иск по чл. 244, ал. 3 ЗЗД за осъждане на ответната страна да заплати сумите от 3636.06 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.09.2022 г., иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответната страна да заплати сумите от 2000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.09.2022 г., и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1107.97 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2019 г. до 18.09.2022 г., начислена върху сумата от 3636.06 лева. Мотивите на разпореждането са неправилни, защото не кореспондира на данните по делото и неправилно е приета като цена на иска само правният интерес пред въззивната инстанция. С исковата молба са предявени от М. К. К. – С. срещу А. С. М. исков за заплащане на обезщетение за причинените от ответника имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 9001,29 лв., от които 5550,00 лв. – имуществени вреди от договор за наем и 3451,29 лв. – неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 5550,00 – представляваща обезщетение на претърпени имуществени вреди за периода от 16.09.2019г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 1691,21 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете. Първата инстанция е уважила иска за сумата от 3636,06 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – сключване на договор за наем на лек автомобил, като го е отхвърлила за разликата над сумата от 3636,06 лв. до пълния претендиран размер от 5500,00 лв. Искът за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата 2000 лв. и е отхвърлен за разликата над сумата 2000,00 лв. до пълния претендиран размер от 3451,29 лв., поради неоснователност. Претенцията за мораторна лихва за периода от 16.09.2019г. до 18.09.2022г. е уважена до размер 1107,97 лв., като е отхвърлена за разликата до пълния претендиран размер от 1691,21 лв. По въззивна жалба, подадена от ответника против частта от решението, с която са уважени исковете, с въззивното решение е отменено решението на първата инстанция и вместо това исковете са отхвърлени и в частите, в които е била уважена от РС, т.е. исковете са отхвърлени изцяло. Съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предявените искове не са за собственост, а са облигационни, т.е не е налице предвиденото в закона изклучение. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК, по искове за парични вземания цената на иска е търсената сума. Според трайно установената, включително и задължителна съдебна практика /ТР № 3 от 27.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г., ОСГТК, т.2, решение № 6 от 6.02.2012 г. по гр. д. № 1634/2011 г. на ІV г.о. и мн. др./ по тълкуването и приложението на чл.70, ал.1 от ГПК, цената на иска след провеждане на първото по делото съдебно заседание се стабилизира и повече не подлежи на промяна Обжалваното разпореждане не е съобразено със цитираните правни норми, защото като цена на предявените искове е приет само имущественият интерес, за който делото е висящо пред възивната инстанция, т.е. само за сумите, за които решението е обжалвано пред въззивната инстанция. Подобно разбиране противоречи на чл. 69, ал.1, т.1 и чл. 70, ал.1 ГПК. Предвид заявените цени на предявените искове на различни вреди и на различни правни основания – чл. 244 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗС, макар и произтичащи от общи правопораждащи факти, въззивното разпореждане е неправилно е следва да се отмени в частта, в която е върната касационната жалба по иска за имуществени вреди от договор за наем с цена 5550 лв. В тази част въззивното решение подлежи на касационно обжалване, защото е постановено по граждански иск с цена над 5000 лв. Претенцията за законната лихва е претендирана последица от предявения иск без определен размер. Разпореждането е частично правилно, но само като краен резултат, а не по изложените в него мотиви, в частта, с която е върната, като недопустима на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 280, ал.3, т.1 ГПК касационната жалба против частите от въззивното решение, с които след частична отмяна е отхвърлен иска за неимуществени вреди и до размер 2000 лв. и за мораторна лихва за периода от 16.09.2019г. до 18.09.2022г. до размер 1107,97 лв. Цената на тези искове е под 5000 лв. и въззивното решение в тези части не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. Претенциите са квалифицирани като предявени на различни правни основания и съставляват обезщетения за различни вреди, поради което е неприложима съдебната практика, според която когато е предявен наведнъж, иск за обезщетение на имуществените вреди от едно противоправно поведение има едно основание и един петитум. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение