Определение № 93 от 28.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1474/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдика на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /н/ срещу решение № 61 от 18.03.2021 г. по в.т.д.№ 393/2020 г. на АС - Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решението по т.д.№ 255/2019 г. на ОС - Русе, с което са отхвърлени предявените от синдика на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /н/ срещу КСК „Русенска популярна каса“ /н/ и А. Д. иск по чл.647, ал.1 т.6 от ТЗ, евентуално съединен с иск по чл.135 от ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №3, дело №172/11.04.2018 г. на нотариус Г. Г. и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр. с чл.57, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.34 ЗЗД и с чл.648 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на имота. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с размер на цената на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. - за търговски дела. В случая делото несъмнено е търговско /чл.365, т.4 от ТЗ/. Разгледаните от въззивния съд искове са с цена под посочените размери - данъчната оценка на имота е 7 061лв. Исковете не са за собственост, поради което, на основание чл.280, ал.3 от ГПК, обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. С оглед изхода на делото и на основание чл.649, ал.6 от ТЗ, Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /н/ дължи заплащане на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение