Определение № 50968 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. В., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат В. Д. срещу решение №1159 от 11.11.2021 г. по гр. дело №4124/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №322 от 12.10.2015 г. по гр. дело №321/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд. С първоинстанционното решение от касатора е отнето в полза на държавата имущество на основание чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./. Въззивният съд е приел, че п роизводството е образувано по бланкетна жалба на В. С. В., подадена лично от него. В проведеното на 11.05.2021 г. открито съдебно заседание се е явил пълномощник на жалбоподателя, който е поискал да му се предостави възможност да организира защитата на доверителя си поради късното упълномощаване. Пълномощното на адвокат Д. е подписано от дъщерята на жалбоподателя, като право да представлява баща си тя е получила въз основа на нотариално заверено пълномощно от 7.05.2021 г. От същото е видно, че В. В. се е явил лично пред нотариус и е упълномощил своята дъщеря. Това обстоятелство е в пълно противоречие с твърденията, че от години той няма връзка с децата си и живее като отшелник. На следващо място – въведените от представителя на жалбоподателя конкретни оплаквания срещу въззивното решение с молба от 14.06.2021 г., са преклудирани. Искането на жалбоподателя за ползване на правна помощ е била отхвърлена с определение от 17.10.2018 г. на ОС - Кюстендил. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. От постъпили впоследствие молби лично от В. В. /на 12.08.2020 г., на 9.11.2020 г./, се установява, че не е възобновил искането си да получи правна помощ, а е претендирал за освобождаване от задължение за внасяне на такса, за удължаване на сроковете, в които материалите по делото ще бъдат изследвани от процесуалния му представител и за снабдяване с преписи от документи от делото. Ето защо всяко уточнение на въззивната жалба, направено след влизане в сила на определението, с което е отказана правна помощ, не може да се приеме за релевантно. По аргумент от нормата на чл. 262, ал. 1 ГПК бланкетната жалба не е нередовна, поради което настоящата инстанция дължи произнасяне по съществото на същата. Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно за валидността на обжалваното решение, за неговата допустимост - в обжалваната част, а по останалите въпрос същият е ограничен от посоченото в жалбата. В хипотезата на бланкетна жалба въззивният съд е длъжен да следи служебно единствено за правилното приложение на онези материално правни норми, които имат императивен характер и чието нарушаване застрашава установения правов ред. С оглед на горното въззивната инстанция разполага с правомощието да отмени обжалваното решение и въз основа на бланкетна жалба, но само в случай, че следва да обезпечи правилното приложение на императивна материално правна норма. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело. № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС. В случая не са налице пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на решението. При неговото постановяване не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма и решението трябва да се потвърди. Ответникът по касационната жалба Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], оспорва жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски за касационното производство. Жалбоподателят В. С. В. е изложил твърдения, че обжалваното решение е нищожно и евентуално неправилно. Не са повдигнати конкретни процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1159 от 11.11.2021 г. по гр. дело №4124/2020 г. на Софийския апелативен съд. Съобразно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд служебно, а липсата на формулирани в изложението въпроси, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Доводите за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК не са относими към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и не релевират предпоставки за допускане на касационно обжалване. Няма данни за вероятна нищожност на обжалвания акт /постановен е от компетентен съд, процедиращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписан от съдиите, участвали при разглеждане на делото, с ясен текст на мотиви и диспозитив/, както и данни за вероятна недопустимост на същия акт /налице е право на иск, надлежно упражнено от ищеца, както и е налице право на жалба, надлежно упражнена от ответника по иска/. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 100 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.