Определение № 452 от 09.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1930/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. К. от [населено място] срещу определение № 418 от 28.07.2020 г., постановено по ч. т. д. № 322/2020 г. на Апелативен съд – В.. С посоченото определение е потвърдено определение № 133 от 11.03.2020 г. по т. д. № 219/2019 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от К. Г. К. против К. И. П. в качеството й на председател на СД на „Турист – Строй – комерс – 99“ АД иск с правно основание чл.240а ТЗ с цена 5 000 лв. – част от вземане с общ размер 325 000 лв. за обезщетение за вреди, причинени от ответницата на дружеството. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответницата К. И. П., която изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че макар да е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, частната касационна жалба е процесуално недопустима поради следното: С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - по граждански дела, и до 20 000 лв. - по търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК е предвидено, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството по осъдителен иск, предявен като частичен с цена 5 000 лв., за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от ответницата на търговско дружество в качеството й на член на съвета на директорите на дружеството. Въведеният с иска правен спор е търговски по смисъла на чл.365, т.3 ТЗ и тъй като цената на иска е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела – 20 000 лв., определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 вр. чл.274, ал.4 ГПК. Поради необжалваемостта на определението частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски на ответницата по касация не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,