Определение № 4015 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 690/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 33 596/20.11.2023 година, подадена от „Ривър сервиз“ ЕООД гр. Русе, против определение № 818/12.09.2023 година на Окръжен съд Русе, втори граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 525/2023 година. С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Русе е отменил изцяло първоинстанционното определение № 2932/17.07.2023 година на Районен съд Русе, ХІV граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 3705/2023 година и вместо него е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 200 от КТ, който ще бъде предявен от А. С. Д. против „Ривър сервиз“ ЕООД гр. Русе чрез последователно налагане на запор на банковите сметки на дружеството в „УниКредит Булбанк“ АД гр. София, „Банка ДСК“ АД гр. София, „Обединена българска банка“ АД гр. София, „Юробанк България“ АД гр. София, „Алианц Банк България“ АД гр. София, „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. София, „Инвестбанк“ АД гр. София, „Българо-американска кредитна банка“ АД гр. София, „ПроКредит Банк (България)“ АД гр. София, „Търговска Банка Д“ АД гр. София, „Токуда Банк“ АД гр. София, „Тексим Банк“ АД гр. София, „Централна кооперативна банка“ АД гр. София, „Общинска банка“ АД гр. София, „Българска банка за развитие“ АД гр. София, „Интернешънъл Асет Банк“ АД гр. София, „ИНГ Банк Н.В.“-клон София, „Ситибанк Европа“ АД-клон България, „БНП Париба С.А.“-клон София, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“-клон България, „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ“-клон София, „Бигбанк АС“-клон България до размера на сумата от 100 000.00 лева. В частната си касационна жалба „Ривър сервиз“ ЕООД гр. Русе излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което направеното от А. С. Д. искане за допускане на обезпечение да бъде оставено без уважение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите твърдят, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Русе. Ответницата по частната касационна жалба А. С. Д. е подала отговор с вх. № 1934/16.02.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определение № 818/12.09.2023 година на Окръжен съд Русе, втори граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 525/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение, като оспорваното с нея определение бъде потвърдено. Жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като отговоря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същите е подадени от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови определението си съставът на Окръжен съд Русе е приел, че производството пред първоинстанционния съд било образувано по молба на А. С. Д. с искане за допускане на обезпечение на бъдещия й иск за плащане на обезщетение от трудова злополука, настъпила със синът й Г. Д. Д., починал на 09.02.2023 година против „Ривър сервиз“ ЕООД гр. Русе в размер на 150 000.00 лева чрез налагане на запор върху банковите сметки на бъдещия ответник до размера на 100 000.00 лева. За да отхвърли молбата, първоинстанционният съд бил приел, че искът не бил подкрепен с доказателства, които да го правят вероятно основателен. Към молбата били представени доказателства за това, че злополуката, станала с лицето Г. Д. Д. на 13.02.2023 година била трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО-разпореждане от 29.03.2023 година. Представени били доказателства и че Д. бил починал вследствие на тази злополука, че молителката била негова майка и че именно бъдещия ответник бил декларирал трудовата злополука. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намирал, че съгласно чл.391 от ГПК обезпечение на иск се допускало, когато без него за ищеца щяло бъде невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата по решението на съда и то ако искът бил подкрепен с писмени доказателства, или ако бъдела представена гаранция в определения от съда размер. В конкретния случай се прилагала презумпцията за наличие на обезпечителна нужда, тъй като липсвали данни, които да я опровергават. По делото били представени писмени доказателства в съответствие с втората от кумулативно изискуемите предпоставки за допускане на обезпечение. Последните въззивният съд намирал за създаващи убеждението за вероятна основателност на бъдещия иск. Не било необходимо установяване на вината на бъдещия ответник за настъпване на трудовата злополука, както в обезпечителното производство, така и в бъдещото исково, тъй като съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ, отговорността на работодателя била безвиновна. Поради достатъчното писмени доказателства относно вероятната основателност на бъдещия иск не било необходимо определяне на парична гаранция за внасяне от молителката. Исканата обезпечителна мярка-запор на вземане на ответника била адекватна на обезпечителната нужда, като съобразно мотивите към т. 5 от ТР № 6/14.03.2014 година, постановено по тълк. д. № 6/2013 година на ОСГТК на ВКС, не се извършвала от съда проверка за собственост при налагане на обезпечителна мярка запор на движима вещ. Въпреки, че А. С. Д. не била посочил номера на сметки, такова изискване било неоправдано и неоснователно, с оглед установения в чл. 62 от ЗКИ специален ред за разкриване на банкова тайна. За налагането на тази обезпечителна мярка било напълно достатъчно да бъде посочена банката, в която били разкрити сметки на ответника. В изложението си по чл. 1284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Ривър сервиз“ ЕООД гр. Русе твърди, че въззивното определение на Окръжен съд Русе е неправилно, тъй като приложеното по делото разпореждане по чл. 55, ал. 1 от КСО било обжалвано и не било влязло в сила, поради което липсвала една от законовите предпоставки за реализиране на отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ. Наред с това в определението липсвали мотиви във връзка с вероятната основателност на бъдещия иск. Така направените твърдения представляват такива за неправилност на определението на Окръжен съд Русе, като не се покриват с правни въпроси, които могат да послужат като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК съгласно указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Такива въпроси не са формулирани от „Ривър сервиз“ ЕООД гр. Русе, а съгласно посоченото ТР това не може да бъде направено от касационния съд. Самото непосочване на такива въпроси е достатъчно за да не бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Ривър сервиз“ ЕООД гр. Русе е поискало въззивното определение на Окръжен съд Русе да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното определение представлява основание за касационно обжалване на същото. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното определение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в частната касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените „Ривър сервиз“ ЕООД гр. Русе твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното определение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Окръжен съд Русе. С оглед на това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определение № 818/12.09.2023 година на Окръжен съд Русе, втори граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 525/2023 година по подадената срещу него от „Ривър сервиз“ ЕООД гр. Русе частна касационна жалба с вх. № 33 596/20.11.2023 година, поради което такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение