Определение № 160 от 06.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1172/2022 г.
ВКСII търговско отделение06.06.2022 г.докладчик Бонка Йонкова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Група Компании Лъв“ ООД - [населено място], срещу решение № 75 от 25.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2125/2021 г. на Окръжен съд - Бургас. ОСЪЖДА „Група Компании Лъв“ ООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място],[жк], [улица], да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] - [населено място],[жк], [улица], сумата 100 (сто) лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Група Компании Лъв“ ООД - [населено място], срещу решение № 75 от 25.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2125/2021 г. на Окръжен съд - Бургас. С посоченото решение е потвърдено решение № 261061 от 06.08.2021 г. по гр. д. № 7027/2020 г. на Районен съд - Бургас, с което е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че „Група Компании Лъв“ ООД дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумите 12 276.61 лв. - стойност на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.08.2017 г. до 27.07.2020 г. по фактури за отчетен период от 04.07.2017 г. до 29.06.2020 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното плащане, и 1 612.72 лв. - лихва за забава за периода от 26.09.2017 г. до 09.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч. гр. д. № 5533/2020 г. на Районен съд - Бургас, и на основание чл.78, ал.1 ГПК са присъдени разноски на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за заповедното и за исковото производство. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като бланкетно се сочи и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище в [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е разгледан предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на парично вземане в размер на 13 889.12 лв. /в т. ч. 12 276.61 лв. - главница, и 1 612.72 лв. - обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД/. Страните по спора, разрешен с обжалваното решение, са търговци по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, а установяваното с иска по чл.422, ал.1 ГПК вземане произтича от възникнало във връзка с осъществяваната от тях търговска дейност правоотношение по повод доставка и ползване на В и К - услуги /доставка, отвеждане и пречистване на вода/. Предвид търговското качество на страните и търговския характер на спорното правоотношение, разгледаното от въззивния съд дело е търговско и тъй като цената на иска /13 889.12 лв. - чл.69, ал.1, т.1 ГПК/ е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., обжалваното решение е изключено от обхвата на касационния контрол. Въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК и изрично е указал в решението си, че то не подлежи на обжалване, но въпреки това касаторът е подал касационна жалба, която е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед недопустимостта на касационната жалба и направеното в отговора по чл.287, ал.1 ГПК искане касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за производството пред ВКС в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,