Определение № 570 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6162/2015 г.

Производството е по чл.247, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. С. и В. С. С. срещу определение №313 от 28.10.2015г. по гр.д.№3563/15г. на ВКС, І ГО, с което на основание чл.280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на П. и С. срещу решение №161/30.03.15г. по гр.д.№102/15г. на Смолянския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че съдът неправилно е определил цената на предявения срещу тях иск по чл.109 ЗС, затова била неправилна и преценката, че решението на въззивния съд по този иск не подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, редакция преди измененията и с ДВ бл.50/2015г. Междувременно е образувано тълкувателно дело №4/2015г. на ОСГК на ВКС по въпроси, свързани с прилагането на чл.109 ЗС. Един от тези въпроси е как се определя цената и дължимата държавна такса по искове с правно основание чл.109 ЗС. Настоящият състав счита, че изходът на настоящото частно производство зависи от отговора, който ще бъде даден по тълкувателно дело №4/2015г. на ОСГК на ВКС, ето защо са налице условията за спиране на частното производство. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,