Определение № 34 от 09.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1598/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Агро Сантино“ ООД (н), чрез пълномощника му Вл. Т. от АК-Стара Загора, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Определение № 316/20.09.2023 г., постановено по в. ч. т. д. № 489/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, 1 търговски състав, с което е потвърдено Определение № 454/10.07.2023 г., постановено по т.д. № 1241/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което предложеният от длъжника „Агро Сантино“ ООД (н) План за оздравяване на предприятието на дружеството не е допуснат за разглеждане от Събранието на кредиторите. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е приложил правните норми, уредени в чл. 700, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ТЗ. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Какъв е видът и характерът на гаранциите по чл. 700, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ТЗ, които следва да съдържа внесеният за допускане до разглеждане от Събранието на кредиторите План за оздравяване?“ и 2. „Какво включва преценката на съда по несъстоятелността при постъпило искане за допускане до разглеждане на оздравителен план от Събранието на кредиторите?“ Не сочи задължителна и казуална практика ВКС и ВС, на която въззивното определение противоречи. Съгласно разпоредбата на чл. 701, ал. 3 ТЗ препис от частната жалба не се представя за връчване. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 701, т. 3 ТЗ, поради което е допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение, ВКС взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно определение, с което предложеният от длъжника „Агро Сантино“ ООД (н) План оздравяване на предприятието не е допуснат за разглеждане от Събранието на кредиторите. Изяснил е, че с Решение № 60/11.03.2022 г., постановено по т. д. №1241/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност на „Агро Сантино” ООД поради неплатежоспособността му. На 23.01.2023 г. в Търговския регистър - по партидата на дружеството-длъжник, е обявено определението на съда по чл. 692 ТЗ за одобряване на списъка на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. С молба с вх. № 2473/22.02.2023 г., подадена от длъжника „Агро Сантино” ООД - чрез управителя му, е представен План за оздравяване на предприятието на длъжника и е поискано той да бъде допуснат до разглеждане от Събранието на кредиторите. Срокът по чл. 698, ал. 1 ТЗ за предлагане на Плана за оздравяване е спазен, като дружеството-длъжник - съгласно чл. 697, ал. 1, т. 1 ТЗ, е активно процесуално легитимирано да предложи такъв план. Апелативният съд е съобразил обстоятелството, че, след като съдът по несъстоятелността е приел, че предложеният от длъжника План за оздравяване не отговаря на задължителните изисквания на чл. 700, ал. 1 ТЗ и по-конкретно на тези, уредени в т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 на чл. 700, ал. 1 ТЗ, с Определение № 162/10.03.2023 г. са дадени указания на длъжника да отстрани допуснатите нередовности, конкретизирани в обстоятелствената част на определението. В изпълнението им длъжникът „Агро Сантино” ООД, чрез своя управител, е предложил допълнен План за оздравяване на предприятието. Въззивният съд е счел, че с т. нар. „допълнен план за оздравяване на предприятието“ не са отстранени определени недостатъци в първоначалния вариант на Плана за оздравяване. При разглеждане на въззивната частна жалба съдът е достигнал до правния извод, че само част от констатираните от съда по несъстоятелността недостатъци са отстранени – по отношение на степента на удовлетворяване на вземанията, включени в одобрените от съда списъци към момента на внасянето на плана, с посочване на вземането на всеки един от тези кредитори, поредността на удовлетворяването им, общия размер на приети и неприети вземания, включително и спорни (предмет на предявени и неприключили съдебни искове), които се вземат предвид при изготвянето на плана за оздравяване. Съобразно изискванията на чл. 700, ал. 1, т. 1 ТЗ в коригирания план за оздравяване е посочен както начинът на удовлетворяване на вземанията на всеки един от кредиторите, така и времето на плащане на всеки от кредиторите. Въззивният съд обаче е счел, че не са изпълнени указанията на съда по несъстоятелността относно нормативните изисквания за предлаганите гаранции по чл. 700, ал. 1, т. 1 ТЗ - за изпълнение на оспорените неприети вземания, предмет на висящи съдебни производство към датата на предлагането на плана, респ. по чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ – относно гаранциите, които се дават на всеки отделен клас кредитори във връзка с изпълнението на плана, чрез конкретно описание на всички процедури по тяхното учредяване - в тяхната последователност. Съдът е приел, че в тази част единствено е удостоверено, че „Агро Сантино“ ООД дава съгласието си при изявено желание на кредитор с разсрочено плащане ежегодно да учредява в негова полза особен залог върху необрани насаждения и вземания от ДФ „Земеделие“ за подпомагане на земеделски стопани по подаваните от дружеството заявления за подпомагане по съответни мерки и схеми по ЗПЗП и приложените към тях подзаконови нормативни актове. Като вид допълнителна гаранция за кредиторите е посочена и разпоредбата на чл. 709, ал. 3 ТЗ, забраняваща провеждането на ново оздравително производство при възобновяване на прекратеното - при неизпълнение на утвърдения от съда План за оздравяване. Това изложение, отнесено към частта за „гаранции“ и в първоначалния и в последващия вариант на Плана за оздравяване, е преценено от апелативния съд като липса на конкретни гаранции на кредиторите. В този смисъл, съдът е счел, че не представляват гаранции по смисъла на чл. 700 ТЗ законово предоставените възможности за кредиторите, посочени в представените варианти на Плана за оздравяване, като изразеното от длъжника съгласие за евентуално учредяване на особен залог при изявено желание на кредитор е хипотетично, тъй като е обусловено от предприета от кредитор инициатива, а не по намерението на самия длъжник-предложител на Плана за оздравяване. За пълнота на изложението апелативният съд е изяснил, че изложението в приложения „план за финансово оздравяване на „Агро Сантино“ ООД“, представляващо разглеждане и разяснение на особеностите при отглеждане на пшеницата и царевицата, заложени като земеделски култури за отглеждане в производствената оздравителна програма на дружеството, не е свързано с останалата част на изложението на оздравителния план, тъй като липсва взаимовръзка на това изложение с управленските, организационни, финансови, технически и други действия на дружеството по осъществяването на Плана за оздравяване на предприятието. В този смисъл, е счетено, че липсват конкретни предложения и стратегии за развитие на дружеството-длъжник в контекста на направения подробен анализ на пазарите на зърно през разглеждания период от време. Апелативният съд е достигнал и до правното съждение, че не са изпълнени и нормативните изисквания по чл. 700, ал. 1, т. 5 ТЗ за конкретно описание на управленските, организационни, правни, финансови,технически и други действия за осъществяването на плана, както и изискванията на чл. 700, ал. 1, т. 6 ТЗ за описание на влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника (посочено е в т. 14 от Плана, че към момента на предлагането му в дружеството не са наети лица по граждански или трудови договори - с изключение на лицата, пряко ангажирани с производството по несъстоятелност, като единствено е предвидено, че евентуално в бъдеще ще бъдат назначени агроном, търговец и счетоводител на постоянни трудови договори за осъществяване на оздравителната програма). Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Макар и поставени абстрактно и обуславящи правното съждение на въззивния съд при формиране на неговата правосъдна воля относно пораждането, респ. липсата на процесуалните предпоставки за допускане/недопускане на предложения План за оздравяване на предприятието на несъстоятелния търговец до разглеждане от Събранието на кредиторите (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК), двата процесуалноправни и материалноправни въпроса не отговарят на нормативното изискване за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като касаторът не е изяснил конкретно в противоречие на коя задължителна практика на ВКС и ВС, респ. на коя казуистична практика на ВКС са решени поставените правни въпроси (той е основал искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на специалната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Извън нормативно установените правомощия на касационната инстанция е да издирва задължителна или казуална практика на ВКС, в противоречие на която евентуално биха били решени поставените от касатора правни въпроси. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Търговско отделение