Определение № 578 от 07.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1272/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 54 от 21.06.2012 година на Бургаски апелативен съд по гр.д. № 142/2012 година е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Х. О. А. от [населено място], Бургаска област против П., осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лева. За разликата до предявения му размер от 81200 лева искът е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието за установено, че с постановление от 20.10.1995 г. по сл.д. № 1527/1995 на Областна следствена служба, [населено място], ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 170, ал.2 НК, вр. с чл. 20 НК и чл. 325, ал.2 НК с взета мярка за неотклонение “подписка”. С постановление от 11.01.1996 г. по същото дело, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 116, т.9 и т.10 вр. с чл. 170, ал.2 вр. с чл. 20 НК с взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена на 17.01.1996 г. в „парична гаранция”. С постановление от 27.11.2007 г. на прокурор при Окръжна прокуратура [населено място], наказателното производство по чл. 170, ал.2 НК е прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност, а по обвиненията по чл. 325, ал.2 НК и чл. 116 НК поради несъставомерност на деянието. Прието, че проведеното наказателно преследване е причинило на ищеца негативни психически изживявания, за обезвъзмездяване на които с оглед продължителността на наказателното преследване и взетите принудителни мерки е определено обезщетение в размер на 30000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която предявеният иск е уважен до размер на 30000 лева е постъпила от П. Изложени са доводи за постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968 година на Пленума на Върховния съд на Република България и ТР № 3 от 22.04.2005 г. ОСГК ВКС, тъй като в нарушение на принципа за справедливост е присъдено обезщетение за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поддържа се, че решението е постановено и в нарушение на т. 19 от ТР № 1 т 04.01.2001 г. ОСГК ВКС предвид липсата на мотиви за наличието на причинно следствена връзка между обвинението и причинените вреди. Ответникът по касационната жалба Х. О. А. счита, че въззивното решение на следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по повдигнатите въпроси по приложението на чл. 52 ЗЗД относно определянето на обезщетението съобразно принципа за справедливост, както и следва ли съдът да изложи мотиви за причинно-следствената връзка между увреждането и настъпилите за пострадалия вреди. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение