Определение № 1458 от 27.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 929/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на наследниците на Д. С. И. – Д. К. Г. и С. Р. Т., и на Г. Т. Й., срещу въззивно решение № 260439 от 01.12.2025 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 3744 по описа на съда за 2019 г. в частта му, с която след частична отмяна на постановеното по делото от Софийски районен съд първоинстанционно решение, по предявен насрещен иск, наследодателката на първите двама касатори и третият такъв, са осъдени да заплатят на „Профи Кредит България“ ЕООД, законната лихва върху сумата 2683.56 лв. – дължим остатък от чистата стойност на кредита, получен въз основа на договор за потребителски кредит № [ЕГН]/30.05.2014 г., считано от датата на предявяването на насрещния иск - 20.11.2015 г. до окончателното изплащане. По изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част и твърдения за наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, се иска допускане на касационното му обжалване и отмяната му в обжалваната част, алтернативно – отправяне на преюдициално запитване до СЕС по формулиран въпрос по приложимото към случая право, претендират се разноски. Противната страна оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба, претендира разноски. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая процесната част от предмета на делото, спорът по която е пренесен пред касационната инстанция – дължимостта на законна лихва върху частта от главницата, присъдена от въззивната инстанция по предявен насрещен иск с цена 2700.36 лв., за периода от предявяването на иска до окончателното изплащане, е под законоустановените в чл. 280, ал. 3 от ГПК размери, над които касационно обжалване е допустимо – както по граждански, така и по търговски дела, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение