Определение № 1458 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 881/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Б. И., със съдебен адрес - [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Н. А., срещу определение №584/20.10.2022 г. по ч.гр.д. № 473/2022 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3186/25.08.2022 г. по гр.д. № 1798/2022 г. на Окръжен съд - Варна. С първоинстанционното определение производството по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждане на Административен съд - Варна. С обжалваното определение е прието, че съобразно твърденията в исковата молба правното основание на иска е чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Това е така, защото разпореждането за отпускане на пенсия и определяне вида и размера и има характер на индивидуален административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност. Съгласно чл. 1, ал.2 ЗОДОВ защитата срещу вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, се осъществява по реда, установен в Административно-процесуалния кодекс. Следователно спорът е подведомствен на Административен съд - Варна съгласно правилата за определяне на подведомствеността (чл. 128 ал.1 т.6 от АПК) и местната подсъдност (чл. 133 от АПК). В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно задължението на съда да определи предмета на делото въз основа на фактическите твърдения на ищеца и заявения петитум. Посочени са две решения на ВКС. В изложението за допускане на касационно обжалване се оценяват и негативно мотивите на съда за постановяване на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба Национален осигурителен институт, [населено място], оспорва жалбата и претендира деловодни разноски. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касаторът обжалва определение на въззивен съд, което не е в отклонение от правилата, гарантиращи валидност и допустимост на съдебните актове. Касационното обжалване може да бъде допуснато само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В случая обаче повдигнатите въпроси са неотносими, защото въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, според която подведомствеността на съдилищата обхваща граждански, наказателни и административни дела. Критерий за разграничение между гражданско и административно дело е методът на регулиране на отношението. Всяко искане да се разреши спор относно гражданско право е гражданско дело. Граждански са не само делата във връзка с правоотношения на гражданското право в тесен смисъл на думата, но и делата относно правоотношения на семейното, търговското и трудовото право. Даже правоотношенията, регулирани от административното право, могат да бъдат граждански, ако те са организирани с метода на равнопоставеност на техните субекти. Естеството на делото се определя от естеството на правото, по отношение на което се търси решение. Разрешаването на спорове, произтичащи от регулирани от закон властнически правоотношения, е от компетентността на административните съдилища. В този смисъл е ТП №1 от 29.09.2016 г. по тълк. дело №1/2015 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС на I и II колегия на ВАС. Направените в настоящото производство деловодни разноски ще се присъдят с решението по съществото на спора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.