Определение № 201 от 18.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. М. С., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от назначения му служебен адвокат Д. срещу определение № 462/03.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1267/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С последното е потвърдено определение № 4035/05.11.2019 г. по гр. д. № 6582/2018 г. на Районен съд – Стара Загора за оставяне без уважение молбата на жалбоподателя, в качеството му на ищец, по чл. 64 ГПК за възстановяване на пропуснат срок за изправяне нередовности на исковата молба, по която е образувано това дело и за които му е указано с разпореждане от 25.04.2019 г. на първостепенния съд за оставянето й без движение. Ответникът – „Център за психично здраве Стара Загора“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Армейска“ № 16, чрез своя управител е подало отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, с който е ангажирано становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, ВКС, ГК, състав на трето отделение, приема следното: Окръжният съд е постановил обжалвания правен резултат като е проследил хронологията на развие на производството пред първата съдебна инстанция и установил следните факти: издадено разпореждане от 25.04.2019г. за оставяне без движение на исковата молба, поради установени недостатъци на сезирането с даден едноседмичен срок на ищеца да ги изправи, считано от получаване на съобщението до него за това; връчване лично на ищеца на горното разпореждане на 15.08.2019 г.; подаване на 21.10.2019 г. от ищеца на молба по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за изпълнение указанията на съда с разпореждането от 25.04.2019 г. по съображения, че бил задържан под стража. При горните обстоятелства въззивната инстанция е приела, че отсъстват предпоставки на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което молбата е счетена за неоснователна. Изложени са доводи, че ищецът не е установил да е бил в невъзможност да изпълни разпореждането на съда и отстрани недостатъците на исковата молба, преодолявайки обстоятелството на задържането му под стража чрез ангажиране на процесуален представител, респ. страната е могла да поиска продължаване на срока за изправяне нередовностите на исковата молба, от която възможност не е възползвала. Посочено е също, че с определение от 11.09.2019 г. производството по делото е прекратено и съдебният акт е влязъл в сила, като необжалван. В изложението към частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради липса на мотиви, формираща според касатора основание за касационно обжалване съгласно Решение № 707 от 17.III.1977 г. на ВС по гр. д. № 3417/1976 г., II г. о. Предвид правилото на чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища се осъществява при условията по чл.280, ал. 1 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това изисква жалбоподателят да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Поставеният въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на въззивния съд и неговото произнасяне с атакуваното определение е в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС; или е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от горните предпоставки въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК. Обосноваването на предпоставките за достъп до касация в приложно поле на съставите по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с общите основания за неправилност на въззивното определение, установени в чл. 281, т. 3 ГПК. Процесуалният закон изисква тяхното ясно разграничаване от касатора. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт (каквито са по своето естество изложените в случая доводи) следва да се извърши едва след допускането му до касационен контрол, при разглеждане на касационната жалба – арг. чл. 290, ал. 1 ГПК. Затова и релевираните основания (за касационно обжалване) са без значение в производството по нейната селекция, по критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК (с оглед на поставен значим за делото правен въпрос). Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите към разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. В обобщение, липсват обосновани предпоставки на основания за допускане на касационен контрол, поради което заявеното в този смисъл искане е неоснователно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.