Решение № 42 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 689/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. П. от гр. П. против определение № 2091/23.07.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 1769/2009 год. на ОС, гр. П., с което е оставена без уважение частната жалба на П. Г. П. против решение №826/25.02.2009 год., постановено по гр.д. № 584/2008 год. по описа на Пловдивския районен съд, в частта, в която е прекратено производството по предявения от П. Г. П. против И. В. П., И. И. П. и Л. А. Л. иск за обявяване нищожността на договор за дарение, обективиран с нотариален акт №39, н.д. №831/2007 год., поради липса на основание. В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът по частната жалба – Т. Б. Л., Л. А. Л., И. И. П. и И. В. П.,, чрез адв. И оспорват допустимостта и основателността на частната касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор по делото. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въпреки нейната редовност, при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество. А именно частният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, който с обжалваното определение да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото / основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/. Въз основа на изложението направено в допълнителна молба сочения от частния жалбоподател процесуално правен въпрос е този дали съсобственикът на недвижим имот разполага с правен интерес да иска прогласяване нищожността на привидно дарение, извършено без дарствено намерение, чрез което другият съсобственик заобикаля изискването на чл. 33,ал.1 ЗС и го лишава от възможността да упражни правата по чл. 33,ал.1 ЗС” Така формулираният въпрос не отговаря на изискването на чл. 280,ал.1 ГПК. В случая искът, с който съдът е бил сезиран и производството, по който е прекратено поради липса на правен интерес, е за нищожност на дарението извършеното от И. В. П. и И. И. П. в полза на Л. А. Л. поради липса на основание / чл. 26,ал.2, предл.4 ЗЗД/, а не поради неговата привидност/ чл.26,ал.2 ,предл.5 ЗЗД/. Следователно повдигнатия процесуален въпрос не е бил предмет на разглеждане и решаване в обжалваното определение и същият не може да бъде квалифициран като въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Само на това основание касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. С оглед на това не се налага да се извършва преценка дали формулираният въпрос, е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Отделно от това частният жалбоподател не излага доводи във връзка със соченото от него основание за допускане на касационното обжалване, които да бъдат предмет на обсъждане в настоящото определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,