Определение № 1495 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 495/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Г. К., чрез адв.И. И. от САК, срещу определение №3266/09.12.2025г., постановено по в.ч.гр.д.№3255 /2025г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение №22669/14.11.2025г. по гр.д.№9413/2025г. на Софийски градски съд, 165, с което първоинстанционният съд е върнал искова молба и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, като се поставят следните въпроси: 1/При посочен, след уточняваща молба, ответник по реда на чл.31, ал.2 от ЗС, а именно държавата, чрез МРРБ следва ли първоинстанционният съд да конституира същия като страна по делото; 2/Следва ли исковата молба да бъде върната и делото прекратено, след като първоначален ответник е бил посочен областен управител, тъй като видно от представения АЧДС, по актовите книги, жилището е вписано като държавна собственост – частна на Областна администрация на област София – град, с правно основание чл.68 от ЗДС. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по искова молба на Г. Г. К. срещу Областния управител на Област София- град, с която е предявен иск по чл.124 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на посочения в ИМ недвижим имот, поради изтекла в нейна полза придобивна давност. Съдът е оставил производството по делото без движение с разпореждане от 05.09.2025г., като е дал ясни и подробни указания на ищеца за недостатъците на исковата молба, които следва да бъдат отстранени включително да посочи правосубектен ответник по иска, както и негов надлежен представител. С молба от 30.09.2025г. ищцата, чрез адв.И. е заявила, че ответник по делото е Министъра на регионалното развитие и благоустройството. С разпореждане от 01.10.2025г. съдът отново е дал ясни и подробни указания на ищеца, включително да посочи правосубектен ответник по иска, както и негов надлежен представител. С молба от 13.10.2025г. ищцата отново посочва, че насочва иска си срещу Областния управител на Област София- град, тъй като процесният имот съставлява частна държавна собственост. С определение, предмет на обжалване, СГС е прекратил производството, тъй като съдът следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване. Въззивният съд е приел, че в случая указанията на съда не са изпълнени и то двукратно, което е било основание за прекратяване на производството по делото.Субект на спорното право на собственост върху имота, за който се твърди, че е държавен и върху които е предоставено право на управление от страна на държавата, остава държавата, която в случая следва да вземе участие в процеса като главна страна- ответник т.е. като самостоятелен правен субект.Областният управител и Министъра на РРБ могат само да я представляват по заведени срещу нея дела. Въз основа на горното е прието, че искът е предявен срещу ненадлежна страна, указанията на първоинстанционният съд за насочване на иска срещу надлежния ответник не са били изпълнение, което е било основание за прекратяване на производството по делото. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставените от касатора два въпроса, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.По тях е формирана трайна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. Правният спор се индивидуализира чрез спорното право, претендирано или отричано от ищеца.В исковата молба ищецът следва да наведе конкретни фактически твърдения, с които да опише естеството на възникналия процесуален спор.Тези твърдения обуславят както неговата процесуална легитимация, така и тази на ответника, т. е. кои са надлежните страни в процеса.При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение/В същия смисъл решение №5 от 6.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 47/2010 г., III г. о. ,решение № 61 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3306/2013 г., IV г. о., решение № 50231 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3763/2021 г., III г. о., решение № 45 от 3.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4825/2023 г., I г. о.. и др. /. Въззивният съд е съобразил, че в случая исковата молба е била нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице.Отчетено е и това, че първоинстанционният съд е дал ясни указания на ищцата да насочи иска си срещу надлежния ответник – този, с който е възникнал спора за собственост, които не са били изпълнени, поради което са били налице основанията за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение