Определение № 872 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1994/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. П. ,чрез адвокат Н. Н. срещу решение №V- 39 от 23.01.2020г по в. гр.дело № 493/2018г. на Бургаски окръжен съд, потвърдил решение №1/02.01.2018г по гр.д №228/2016г на РС -Царево ,с което са отхвърлени всички предявени основания на чл.26, ал.1 и ЗЗД за нищожност на договор за дарение от 10.07.2006г, сключен с нотариален акт №64, т.VII, дело №1507 от 10.07.2006г. на Нотариус Д.Ч. с район на действие РС- Ц., с който договор ищецът е прехвърлил на ответника А. Н. П. „800 кв.м. идеални части от земеделски имот- нива за строителство, с площ от 2680 кв.м., четвърта категория“, находяща се в землището на [населено място], описана с идентификатор. Искът по главно наведеното основание ,за обявяване на договара за нищожен поради противоречие със закона / чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД/ е отхвърлен, както са отхвърлени и останалите евентуално поддържани основания за нищожност- поради заобикаляне на закона- основание по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД; поради накърняване на добрите нрави- основание по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД; поради невъзможност на предмета- основание по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД; поради противоречие на мотивите, поради които е направено дарението ,със закона и добрите нрави-основание по чл.226, ал.2, пр.1 и 2 ЗЗД. Тези осонования, след като исковата молба е била оставена без движение и е постъпило уточнение пред Бургаски ОС ,са разгледани в условията на евентуалност от въъззивния съд по същество и в поредността, която произтича от естеството на въведените от ищеца пороци.Констатирано е ,че по същество са произнесени и от първоинстанционния съд .Въззивният съд е констатирал ,че основанието на чл. 26, ал.2 ЗЗД „липса на съгласие“ не е посочено в решението на първа инстанция за отвърляне на иска да се прогласи нищожност.Най- общо в диспозитива е бил посочен чл. 26, ал.1 изр. първо ЗЗД, а след оставянето на исковата молба без движение от въззивната инстанция, исковата моолба е останала нередовна по него -изложени са обстоятелства по иск за унищожаемост с петитум за нищожност ,съдът е предупредил ищеца за това противоречие и не е последвало отстраняването му в срок, поради това е изтъкнат чл.101, ал.3 ГПК. Въззивният съд е обсъдил доказателствата /вкл. е изложил мотиви по твърденията на ищеца, че изначално при него липсвало дарствено намерение,че бил в болестно състояние ,което към 2006 му попречило да формира воля ,да разира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си/ .Правилната квалификация на тези обстоятелства ,обсъдени и от първоинстанционния съд, според мотивите на въззивното решение е по чл. 31, ал.1 ЗЗД като решаващо е посочено ,че първоинстанционният съд неправилно ги е квалифицирал като такива за нищожност. Въззивният съд е отхвърлил основанието като недоказано ,а не по давност /чл. 32, ал.2 ЗЗД/ ,макар че срокът за предявяване на унищожаемост отдална е изтекъл. Отхвърлен е бил и иск по чл. 108 ЗС,предявен срещу втората ответница, в която част първоинстанционното решение също е потвърдено. След като е приел за установено ,че на 10.07.2006г и с нотариален акт №88, т.II, рег.№1817, дело №252 по описа за 2006г. на нотариус Ч., страните за сключили договор за дарение на „800 кв.м. идеални части от земеделски имот- нива за строителство, с площ от 2680 кв.м“., четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], обл.Бургаска, общ.Ц., съставляваща имот №107501 по картата на землището на [населено място] идентична с ПИ с идентификатор 00878.107.501 който имот бил образуван от бивш земеделски имот- нива с площ от 4000 кв.м.,находяща се в землището на [населено място], м.“Коросиата“, съставляваща имот пл.№107370.,въззивният съд се е позовал на съдържанието и удостоверителната сила на нотариалния акт за обстоятелства,които ищецът е оспорвал относно индивидуализирането на прехвърлените права ,вкл. дали са са представени посочените в акта документи .След като в нотариалния акт е отразено, че се продават 800 кв.м. ид.ч. от имота,това означава, че въззивникът се е разпоредил в полза на ответника с идеална, а не с реална част от имот №107501 по картата на землището на [населено място], както неправилно ищецът смята. Съответно, не е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 от ЗН. Недоказано е останало оспорването на удостоверителното изявление на нотариуса,че приложената пред последния скица удостоверява изпълнението на изискванията на закона и по-конкретно това на чл.7, ал.4 от ЗСПЗЗ. С процесното дарение не е осъществено заобикаляне на закона,тъй като с него не се постига забранен от закона резултат. Въззивният съд се е позовал и на констатациите по приетата СТЕ за фактическите характеристики и начин на трайно ползване на имота ,който е земеделска земя за да изтъкне ,че от тях не следва друг извод. Съдът е изтъкнал ,че доказателствата не подкрепят твърденията за съсобственост в имот №107501 към момента на извършване на дарението. Доводите за заобикаляне на закона посредством дарението заради чл. 33, ал.1 ЗС са отхвърлени и поради разясненията в ТР №5/2012г ОСГК Следващото възражение ,за противоречие с добрите нрави, въззивният съд е отхвърлил като е изтъкнал ,че поради същността на дарението съображенията за нееквивалентност на престациите,респективно за неоснователно обогатяване на дарения за сметка на дарителя тук са неприложими като основание за нищожност на договора. Освен това, самите твърдения че сделката всъщност прикривала продажба в съчетание с ненаименован договор за услуги,изключват да е постигнато неоснователно обогатяване на ответниците. Доводите, че дарението било извършено с цел да се възпрепятства намесата на останалите съсобственици и възможността им да поискат да изкупят правата на праводателя преди той да ги отчужди в полза на първия ответник /не става ясно как биха могли да го сторят/,според въззивното решение също не обосновават извод за противоречие на договора с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Дори да се приеме, че имотът е бил съсобствен към 2006г.-което не е установено по делото, възмездното разпореждане с част от съсобствен имот, в полза на трето за съсобствеността лице, без да са представени доказателства за спазване изискванията на чл.33, ал.1 ЗС, не противоречи нито на императивна норма на закона,нито на морала. Дарения, сключени при очакване за обещано съдействие при решаване спорове с трети лица,не е нищожно.За неоснователно е прието и твърдението за невъзможен предмет на договора като отново е изтъкнато ,че нотариалният акт засвидетелства възможен и допустим от закона предмет -конкретно определени идеални части а именно 800/2680 кв.м. ид.ч от право на собственост върху земеделска земя, каквато сделка е допустима от закона и не е налице невъзможност на предмета по смисъла на чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД. Отхвърлен е иска включително на основание по чл.26, ал.2, предл.последно от ЗЗД за привидност на договора. От конкретизацията на иска, извършена пред въззивната инстанция е изяснено ,че ишецът се е позовавал на относителна симулация, понеже твърди, че дарението не е безвъзмездно,а прикривало възмездна сделка. От въззивния съд е изтъкната липсата на обратно писмо, или начало на писмено доказателство.Ищецът е представил извлечение от своя сметка в ДСК АД за преведена от ответника П. на 12.06.2006г сума от 200 лева, без да е посочено основание. Не е ценено като начало на писмено доказателство изтеглянето на сумата 4000 лева от спестовен влог на ищеца на 10.07.2006г. За пълнота са изложени съображения в насока ,че дори при успешно провеждане на този иск за разкриване на заявената симулация, не би могло да се постигне преодоляване на траслативния ефект, тъй е спазена формата за продажба. Обсъдени и тхвърлени като неоснователни са и доводите за липса на съгласие ,поради особеното състояние в което ищецът се намирал при сключването на договора. Съдът е изтъкнал установеното от заключенията на вещото лице по съдебно- психиатричната експертиза ,че към 2006г липсват данни за болестно състояние ,което да е било пречка ищецът да формира воля .Показанията на свидетелката С. също не са довели до оценка за депресивна симптоматика .По тези твърдения на защитата решаващо е посочено ,че те са относими към основание по чл.31, ал.1 ЗЗД, а не по основанието за нищожност „липса на съгласие“, което ищецът и след указанията е продължил да поддържа като квалификация ,без тя да се основава на съответните при този иск обстоятелства. Допустимостта на решението, неговата правилност и всички изводи на Бургаски ОС се оспорват в касационната жалба като недопустими, очевидно неправилни, незаконосъобразни, изградени при съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необосновани. В изложение към касационната жалба се развиват съображения за недопустимост на решението на първа инстанциия - поради нередовност на исковата молба, което решение вместо да обезсили, въззивният съд е потвърдил. Въззивният съд е обсъждал основание за унищожаемост, което е очевидно неправилно, тъй като твръдението и пред двете инстанции е за нищожност.По този начин ищецът се лишава от дължимата първа инстнация. Квалификация за унищожаемост липсва в доклада по чл. 146 ГПК ,там квалификацията по евентуално наведеното основание е по чл.26, ал.2, предл второ ЗЗД Въззивният съд е констатирал основателност на оплакването ,че районният съд частично е мотивирал евентуално наведените основания и че исковата молба е била нередовна. Въззивната инстнация излиза извън контролно-отменителната компетентност като потвърждава решението на районния съд и въззивното решение е очевидно неправилно – основание чл. 280, ал.2 ГПК. Изтъкват се основания по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по множество формулирани въпроси. Процесуални въпроси са: а/как трябва да процедира въззивната инстанция, когато първоинстанционният съд е пропуснал да формира мотиви и диспозитив по всички евентуално предявени искове .Противоречието е с реш. № 201/2019г 1-во т.о на ВКС .Бургаски ОС е бил длъжен да изплати делото за допълване на решението; б/ Допустими ли са свидетелски показания за мотивът на дарението, съгл чл. 164 ГПК, по смисъла на чл.- 226, ал.3 ЗЗД .По въпроса се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК; в/ представлява ли начало на писмено доказателство за разкриване на симулация удостоверено от банката захранване на сметка на дарителя със средства на надарения ,един ден преди дарението и в деня на дарението. Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК Като материалноправни се поставят въпроси: г/ налице ли е заобикаляне на чл.7, ал.2 ЗСПЗЗ, когато се извършват поредица от иначе допустими сделки и действия целящи реално разделяне на собствеността на части ,по малки от законово предвидените.В случая е недопустима тази по- далечна цел и противоречието е с реш. № 475/2020г на 4-то г.о на ВКС, основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК; д/налице ли е нищожност на дарение поради противоречие с добрите нрави, когато то се извършва за да се преодолее чл. 33 ЗС .Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ,включително по въпроси за съответствието на нотариалния акт със законовите изисквания за надлежен опис на прехвърляемите права при смесване на словесни елементи в описанието -как следва да се описват ид. части; при сделка със земеделска земя описът на документите трябва ли да включва скицата съм самото решение за възстановяване на собствеността и отделно опис на скицата по чл. 7, ал.4 ЗСПЗЗ/кято е различна/;коя от страните носи доказателствена тежест за оборване инсинността на описа в нот. акт на представени документи, ако не са изрично описани. Поддържа се, че по тези изисквания на чл.482, ал.1 и чл.586, ал.1 ГПК следва да се даде отговор на въпроса за задължителното описание на двете скици Отговор е постъпил от А. П. и Б. П. – Г. ,чрез пълномощник адв.Д.Зарева. Съображенията за недопускане на решението до касационно обжалване са развити по всеки от поставените въпроси и доводи Ищецът не е установил нищожност на което и да е от заявените основания. Първоинстанционният съд е отхвърил иска на всички заявени основания на чл.26, ал.1 ЗЗД с един диспозитив.След като е оставил исковата молба без движение, въззивният съд съобразява ,че искът не е по чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност поради липсващо съгласие .Касаторът прави опити да преодолее последиците от свое процесуално бездействие Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Доводите за недопустимост на потвърденото от Бургаски ОС съдебно решение,съответно процесуалноправните въпроси, поставени с изтъкване на основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК в тази връзка, не обуславят допускане на касационно обжалване по служебен критерии, изведен от правомощията на ВКС съгласно разясненията н ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№1/2009г.,ОСГТК на ВКС. При формулиране на въпроса как се процедира при пропуснат диспозитив в първоинстанционното решение по един от евентуално предявените искове,е включено условие за липса на диспозитив ,което не кореспондира с процесуалните факти по настоящето дело. Не е налице и противоречие с приложеното решение №201/2019г по т.д№820/2018г на ВКС за случаи на неразгледан от първа инстнация предявен иск, съобразно разясненията в т.9 от ППВС №1/1985г. При нередовност на искова молба по някое от евентуално предявените основания на иск за нищожност, ако то не е разглеждано с първоинстанционното решение и след като нередовността по отношение на него, констатирана от въззивата инстнация ,не е отстранена след оставянето на исковата молба без движение,чл.270, ал3 ГПК не намира приложение .При потвърждаване на съдебния диспозитив с обжалваното въззиивно решение са спазени указанията в т.5 на ТР№1/09.12.2013г по т.д 1/2013г ОСГТК .Поради това не е налице и изтъкваната очевидна неправилност на решението,с което въззивният съд решаващо е преценил по същество поначало негодни да обосноват нищожност твърденияи доводи на защитата Съображенията,изтъкнати от първата инстанция и възиивния съд в мотивите на решенията във връзка с основанието за унищожаемост и предпоставките за този иск касателно срока по чл.32,ал.2 ЗЗД,не са от решаващо значение за крайния резултат .Те не са от естество да променят извода ,че при посочените от ищеца в тази част от исковата молба и нейното уточнение основания,не се касае за нищожност поради липса на съгласие, както се поддържа от касатора. Некоректно е поставен въпросът допустими ли са съгласно чл.164 ГПК свидетелски показания за установяване мотивът на дарението, по смисъла на чл. 226,ал.3 ЗЗД. На чл.164 ГПК въззивният съд не се е позовавал,за да ограничава допустимостта на свидетелски показания при обсъждането на посоченото във въпроса основание за нищожност,т.е в случая. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания на ангажираните от ищеца свидетели, като е изложил причините да не ги кредитира по отношение мотивите за сделката. Въззивният съд е изтъкнал ограничението в чл. 164 ГПК във връзка с друго поддържано от ищеца основание за нещожност, за което същото е приложимо. Следващият въпрос няма правно съдържание. Касае оценката на едно писмено доказателство,което няма особеностите, изисквани от чл.165, ал.2 ГПК и не ги засвидетелства като документ. След като издател на документа не е лицето, по отношение на което ищецът цели разкриване на симулацията и след като издателят на документа, /банка/ не е засвидетелствал изявления на това лице,които правят вероятно твърдението за привидно съгласие,исканото от защитата тълкуване при предпоставките на чл. 280,ал.1 т.3 ГПК за значението на конкретно доказателство по критерия на чл. чл.165, ал.2 ГПК не обосновава допускане на касационно обжалване по специалните основания за селекция на касационните жалби в чл. чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Също така отговорът на поставения въпрос няма да промени доказателствените изводи на съда в решаваща за изхода на спора насока. Въпросът налице ли е заобикаляне на чл.7, ал.2 ЗСПЗЗ в конкретния случай, при процесното дарение, е даден решаващо от въззивната инстанция като съд по съществото на спора. В случая по делото е изключено да са изводими обстоятелствените уточнения ,които касаторът включва във въпроса .При изследване дали се цели заобикаляне на закона е от решаващо значение какво се постига като резултат.Критерият за това е обективен и съответно приложен от въззивния съд.Същото правно разрешение се съдържа и в отговора на правен въпрос по решение № 475/2010г по гр.д №621/2009г на 4-то г-о на ВКС ,като приетото от въззивния съд не му противоречи. Когато се прехвярля идеална част от имот ,попадащ под изискването за минимална площ по ЗСПЗЗ не се постига забранен от закона резултат.Тази идеална част може да бъде описана като съотношение на прехвърлената площ спрямо общата ,притежавана от прехвърлителя в идеална част ,или от площта на целия имот ,а страните могат да си разпределят ползването,което законът позволява. При дарение на идеална част от право на собственост в случаи като процесния не се накърняват добрите нрави и съображенията ,че страните целят да преодолеят правото на съсобственик на изкупуване по чл. 33 от ЗС не съставлява основание за нищожност по смисъла на чл.26,ал.1 предл трето ЗЗД или по чл.226, ал.2, пр.1 и 2 ЗЗД съгласно трайно установената практика на ВКС, изтъкната и съобразена от въззивния съд ,споделяна и от настоящия състав на ВКС. Тази установена пректика е опредметена и в реш № 475/2010г по гр.д №621/2009г на 4-то г-о.,представено с довод за основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по други правни въпроси. Не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по поставения въпрос. Установен отговор в практиката на ВКС имат и въпросите,свързани с изискванията за описване на прехвърлени права на собственост при правни сделки ,тяхната индивидуализация ,официалната удостоверителна сила на нотариалния акт. Трите въпроса,поставени в изложението с изтъкване на основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК нямат обуславящо за изхода на делото значение, тъй като отговорът им няма да доведе до друг решаващ правен извод по което и да било от поддържаните основания за нищожност на сделката. Касаторът дължи разноски на ответниците по жалбата, установени в размер на 300 лева за ответницата Б. А. П.- Г. ,платени за адвокатска защита съгласно приложения договор за правна помощ За ответника А. Н. П. са утановени разноски за адвокатска защита в размер на 500 лв,платени по банков път Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.