Определение № 188 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12195/2023 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на Г. Костин, понастоящем в Затвора град [населено място] против Определение № 10400 от 27.11. 2023г., на АССГ, с което е оставено без разглеждане искането на същото лице с вх. № 41490 от 20.11. 2023 г. и е прекратено производството по административно дело № 11067 от 2023 г. по описа на АССГ. Върховният административен съд намира, че делото не му е подсъдно, което налага прекратяването му и изпращане на надлежния съд. Родовата подсъдност разпределя първоинстанционните дела между административните съдилища, изхождайки от предмета на делото. Тя е само законна и не може да бъде дерогирана. За нея съдът следи служебно, тъй като е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. Съгласно чл. 135, ал. 1 от АПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. С разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 5 и т. 6 АПК е определена подсъдността на Върховния административен съд като касационна инстанция. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) (ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. ), § 1 - § 12 са създадени нови, изменени или допълнени разпоредби от ЗИНЗС, с които се изключва касационния съдебен контрол, осъществяван от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни актове – решения, определения и разпореждания, постановявани в производства по оспорване на административни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията по реда на ЗИНЗС. С изменението на ЗИНЗС касационният контрол спрямо посочените съдебни актове на първоинстанционните съдилища е предоставен на тричленни съдебни състави на съответните административни съдилища. Съгласно § 4б, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ДР на ЗИНЗС, разпоредбите на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията, а производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Постановените от административния съд определения и разпореждания в производствата по ал. 1 подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Производствата за защита срещу неоснователни действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията, извън случаите на чл. 276 – 283, също се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието по реда на глава петнадесета, раздел II от Административнопроцесуалния кодекс. Актовете на съда, постановени в тези производства, може да се обжалват пред тричленен състав на същия съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така уредената местна подсъдност изключва прилагането на общата разпоредба на чл. 133, ал. 1 АПК. По тези съображения делото пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на тричленен състав на Административен съд- София град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение