Определение № 2375 от 12.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4949/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. А., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ап. 116, чрез пълномощника му по делото адв.В. Ч., против Решение №151 от 23.07.2024г. по в. гр. д. №236/2024г. на Окръжен съд- Смолян в частта му, с която е било потвърдено Решение №28 от 07.02.2024г по гр.д. №226/2023г. на Районен съд- Мадан, с което е бил отхвърлен за разликата над 9000 лв. до пълния претендиран размер от 18000 лв., представляващи частичен иск от 50000 лв., предявеният от С. Г. А. против “Горубсо- Мадан“ АД, ЕИК[ЕИК], иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания, дължащи се на получено при ответника професионално заболяване „Пневмокониоза,причинена от прах, съдържаща силиций - Силикоза - I-ва ст.- фиброзна форма“, за което е призната 20 % трайно намалена работоспособност, установено с експертно решение от 26.04.2023г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. И. Р.“ ЕАД- [населено място]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му отхвърлителна част, като се иска отмяната му и уважаване на иска в пълния му предявен размер. Към касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Ответната страна по жалбата “Горубсо- Мадан“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез пълномощника си юрк. Е. Айренска, е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, в който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът С. Г. А. е работил с прекъсване по трудово правоотношение с ответника “Горубсо- Мадан“ АД, както следва: от 12.12.1979г. до 15.07.1980г. като гаров работник на въжени линии; от 14.09.1981г. до 24.10.1982г. като гаров работник на въжени линии; от 10.01.1983г. до 01.03.1986г. като подземен машинист в рудник „А. Я.”; от 03.03.1986г. до 06.02.1989г. като подземен миньор в рудник "Б."; от 05.05.1989г. до 01.12.1989г. като подземен работник доставка в рудник "А. Я."; от 01.12.1989г. до 01.04.1990г. като подземен миньор; от 02.04.1990г. до 22.02.1991г. като подземен миньор в рудник "Б.”; от 01.07.2013г. до 01.11.2015г. като подземен миньор. С експертно решение № 0061/26.04.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Ив. Р.” ЕАД- [населено място] е било признато наличието на професионално заболяване на ищеца- „Пневмокониоза, причинена от прах, съдържаща силиций- Силикоза – I-ва ст.- фиброзна форма“, за което са му били определени 20% трайно намалена работооспособност. Със същото експертно решение поради наличие и на други заболявания на ищеца са били определени общо 91 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ без чужда помощ за срок от 3 години. Посоченото решение на ТЕЛК е било потвърдено с експертно решение № 00137 от 14.09.2023г. на НЕЛК. Въз основа представените по делото писмени доказателства и заключението на приетата по делото СМЕ съдът е установил, че ищецът страда от следните заболявания: двустранен неврит на слуховите нерви; хронична обструктивна белодробна болест; пневмокониоза,причинена от прах, съдържаща силиций- силикоза - I-ва ст.- фиброзна форма; радикулопатия; увреждане на десет улнарен нерв; артериална хипертония, хипертонично сърце; екстрасистолна аритмия; световъртеж от централен произход без двигателен дефицит. Прогнозата на пневмокониоза, причинена от прах, съдържаща силиций, зависи от размера на белодробното увреждане. Възможните усложнения включват: заболявания на съединителната тъкан, включително ревматоиден артрит, склеродермия и системен лупус еритематозус, рак на белия дроб, прогресивна масивна фиброза, дихателна недостатъчност, туберкулоза. Налице е пряка причинно-следствена връзка между професионалното заболяване „Пневмокониоза, причинена от прах, съдържаща силиций- силикоза- 1-ва ст. - фиброзна форма“ и описаните в исковата молба болки и страдания- задух, пристъпна кашлица, бодежи в гърдите, лесна уморяемост при най-малкото физическо усилие и други. Болките и страданията при такъв вид заболяване са постоянни, с периоди на обостряне и затихване, като при периодите на обостряне са значителни и при затихването са леки до незначителни. Лечението при силикозата включва лечението на настъпилите усложнения с обструктивен синдром, т.е лечението наподобява това при обструктивните белодробни заболявания - хроничен бронхит и бронхиална астма. То включва бета2- миметици при пристъпи на обструкция, инхалаторни или перорални кортикостероиди при по-тежки оплаквания, антилевкотриени, Н1-блокери, теофилинови препарати и секретолитици. Добро въздействие имат вибрационния масаж и дихателната гимнастика. При развитие на остра дихателна недостатъчност - кислородотерапия. Лечение на бронхиалния карцином и другите туморни образувания е според хистологичния тип, стадия и прогресията на заболяването. В общия случаи лечението включва хирургия, химиотерапия и лъчетерапия. Задължително е навременно лечение на възникнали инфекции. Описаните по-горе болки и страдания се отразяват на качеството на съня и неговата ползотворност, както и на психо-емоционалното състояние на човека. Същият се затваря, избягва контакти с други хора и се самоизолира. По поставения въпрос „каква е разликата между заболяванията „пневмокониоза“ и „силикоза“ или се касае за едно и също заболяване?“, вещото лице посочва, че пневмокониозите представляват патологични промени в белодробния паренхим, предизвикани от продължително обдишване на различни прахообразни вещества и неорганичен прах, които причиняват прогресираща хронична пневмофиброза. Силикозата е най-разпространената пневмокониоза, която се дължи на инхалиране на кристален силициев диоксид или кварц. Хроничната обструктивна белодробна болест е заболяване на белите дробове, което се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища- частично или напълно необратимо. Рискови фактори за нейната поява са- излагане на тютюнев дим, налична бронхиална астма, професионално излагане на прах и химикали, излагане на изгорели газове, генетично предразположение. Констатираната при ищеца ХОББ е предизвикана от факторите на работната среда- професионално излагане на прах и химикали, излагане на изгорели газове и може да се приеме, че тя е последица от заболяването пневмокониоза- силикоза 1ст. Всички изброени симптоми последват един от друг, като в основата на всички е пневмокониозата - силикозата 1ст. В о.с.з. вещото лице уточнява, че ХОББ е възможно и самостоятелно да възникне като заболяване, но когато има други заболявания като силикозата, обикновено то води до ХОББ. От показанията на св. Г. П. се установява, че познава ищеца от 2021г., откогато били колеги /продавач- консултанти в магазин за стоки/ и поддържали връзка почти всеки ден. Ищецът имал здравословни проблеми- кашлица, схващане в ръката, задъхвал се, изпадал в неудобни ситуации, когато започнел да кашля. Като изпадал в такава ситуация, ищецът се чувствал зле спрямо клиентите, получавал неудобство в общуването си с тях, а след това се чувствал депресиран и съжалявал за това. Споделял на свидетеля редовно, че имал проблеми със съня, отделно не се чувствал жизнен човек, не му било удобно пред хората, доста се притеснявал да общува с хората, въпреки че му се налагало ежедневно. Ищецът живеел сам и не му било лесно да си върши домакинската работа. На работното място той се изморявал доста бързо, затова свидетелят му помагал почти всеки ден. Според свидетеля откакто познавал ищеца от 2021г. здравословните проблеми на ищеца се били влошили. Доколкото знаел, ползвал инхалатори. От показанията на св. З. Т. се установява, че в периода 2014–2015г. са работили заедно с ищеца като миньори на участък „К. дол“ при „Горубсо-Мадан“ на работно място 2-юг, като на тяхното работно място нямало вентилация. Ищецът имал оплаквания от гърдите, кашлица, задушаване, умора, и впоследствие започнал да прави изследвания, да ходи по болници, като му изписали инхалатор. От 2016г. до към 2019г. оплакванията му зачестили, оплаквал се от неспокоен сън, кашлица, задушаване. Към 2019 г. му открили заболяването. Ищецът бързо се изморявал, задъхвал се, чувствал умора. Избягвал да контактува с хора, защото започвал да кашля, не се чувствал удобно сред хората. При посочените факти от правна страна съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране на отговорността на ответното дружество, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че с експертни решения на компетентните за това медицински органи /ТЕЛК и НЕЛК/ на ищеца са били определени 20% трайно намалена работоспособност поради професионално заболяване “силикоза 1-ва ст.- фиброзна форма“ за срок от три години, както и наличието на причинно-следствена връзка между професионалното заболяване на ищеца и работата му при дружеството-ответник. Отговорността на ответника като работодател е обективна и безвиновна /не зависи от това дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите/ и не може да бъде изключена поради това, че ответникът е предприел действия за подобряване на условията на труд и предпазване на здравето на работниците. Въз основа на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания съдът е установил, че в резултат на професионалното заболяване "силикоза I-ва степен- фиброзна форма" ищецът търпи постоянни болки и страдания под формата на задух, пристъпна кашлица, бодежи в гърдите, лесна уморяемост при физическо усилие, изпада в неудобни ситуации, когато започне да кашля, има неудобство в общуването си с хора, чувства се депресиран, страда от безсъние, срещал затруднения в домакинството и в работата си като продавач-консултант, като през периода от 2016г. до 2019г. оплакванията му зачестили. Заболяването е в началната си форма, като част от оплакванията на ищеца могат да се дължат и на останалите негови заболявания, за които не е установена по безспорен начин причинната връзка между условията на труд при ответния работодател и възникването им. Цялостното здравословно състояние на ищеца не го е възпрепятствало да упражнява трудова дейност. Предвид горното съдът е приел, че на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено обезщетение в размер на 9 000 лв., като предвид началната фаза на заболяването, при евентуално влошаване на здравословното му състояние, той може да претендира ново обезщетение за претърпените вреди. По така изложените съображения съдът е уважил предявения иск до размера от 9000 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 18000 лв. го е отхвърлил като неоснователен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът иска допускането на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в т. II от ППВС №4/23.12.1968 г.; т. 3 и т. 11 от ТР №3/22.04.2005 г. по т. д. №3/2004 г. и т. 19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, по въпроса за задължението на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Според настоящия състав на съда са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения в изложението въпрос. Същият е от значение за изхода на спора, като е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,