Определение № 60489 от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 907/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от И. Г. И. чрез адв.Г. Н. от АК- Габрово срещу решение № 260030 от 16.11.20г.по в.гр.дело № 301/20г.на Габровския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 85 от 13.03.20г.по гр.дело № 363/19г.на Габровския районен съд в частта, с която е уважен предявения от Банка „Пиреос България“АД [населено място] иск с правно основание чл.422 ГПК против И. Г. И. и е прието за установено,че дължи сумата 4584.86 евро главница по договор за потребителски паричен кредит № 15042 от 24.09.08г.,ведно със законната лихва,считано от 20.12.18г.до окончателното изплащане, както и сумата 1347.23 лв – възнаградителна лихва по чл.3 ал.2 от договора, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 2628/21.05.18г.по ч.гр.д.№ 927/18г.на ГРС. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Завереният по реда на чл.32 ЗА от адвокат- пълномощник препис от документ може ли да замести оригинала и да предотврати изключването му на основание чл.183 ГПК при оспорването му; 2.Следва ли да е направено изрично искане от страната,оспорила писменото доказателство,представено в препис, да направи изрично искане за изключването му от доказателствата по делото или съдът е задължен да извърши това процесуално действие; 3.Следва ли съдът да изключи оспореното и непредставено в оригинал писмено доказателство. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата „Юробанк България“АД, като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“АД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С въззивното решение в обжалваната му част съдът е приел за установено от представените писмени доказателства и от съдебно- икономическата експертиза,че ответникът И. Г. И. като наследник на Г. С. И. дължи на „Банка Пиреос България“АД сумата от 4584.86 евро главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № 15042 от 24.09.08г.заедно със законната лихва от 20.12.18г.до окончателното изплащане,1347.23 евро възнаградителна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2628/21.05.18г.по ч.гр.д.№ 927/18г.на РС- Габрово.Приел е за неоснователно възражението във въззивната жалба,че представените с исковата молба писмени доказателства в препис, които не били изключени на основание чл.183 вр.с чл.194 ГПК, предвид неизпълнението от страна на ищеца да представи оригиналите,както и да отрази на заверените преписи кой е извършил заверката и в какво качество, не били годни доказателства за установяване на претендираните вземания.Съдът е изложил съображения, че на основание на предоставеното й пълномощно адв.В. е заверила процесния договор за кредит в съответствие с разпоредбата на чл.32 ЗА и чл.183 ГПК,той има силата на официално заверен препис,поради което няма основания да се изключва от доказателствения материал по делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните съображения: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК.Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.10г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – т.1,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.В случая формулираните от жалбоподателя въпроси по приложението на чл.183 ГПК не са от значение за крайния резултат по делото.Писмените доказателства, представени от ищеца и заверени от пълномощника му адвокат В. по реда на чл.32 ЗА са били предмет на проверка от назначената от съда съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е депозирало заключение,от което е установено,че от ищцовата банка е предоставен кредит на наследодателката на ответника, сумата е усвоена и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 т.2 ГПК – 18.05.18г. задължението на ответника – главница и договорна лихва е в претендирания размер.От своя страна ответникът не е представил доказателства,които да опровергават констатациите на вещото лице. По въпроси, които не са от значение за изхода на делото, касационно обжалване не следва да се допуска,поради което настоящият състав приема,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК,което води до необсъждане на специалните основания по т.1 и т.3 на ал.1. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о.