Определение № 2955 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 342/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К., чрез назначения му особен представител – адв. П. Ч., срещу въззивно решение № 861 от 17.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 996/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 189 от 27.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1284/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, за приемане за установено съществуването на вземане в полза на „Е. Ю.“ ЕАД против Д. Г. К., за което е била издадена заповед № 430/21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 967/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, за сумата от 14009,15 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено пълно неизмерване на количеството енергия за периода от 29.10.2021 г. до 10.08.2022 г., дължима за обект на потребление, находящ се в к. к. С. Б., к-с „Д. Б.“, ***, ИТН ***, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“ – сочи се противоречие с решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на II т.о. на ВКС; 2/ „При установено неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, „Е. Ю.“ ЕАД /ЕР Ю./ може ли да черпи изгодни последици от неизпълнение на задължението си незабавно да уведоми за намесата МВР, както изисква чл. 58 от ПИКЕЕ? Налице ли е основание за прилагане на корекционната процедура в Раздел IX от ПИКЕЕ, при неизпълнение от страна на ЕР Ю. ЕАД на задълженията по чл. 56, ал. 1 и чл. 58 от ПИКЕЕ и чл. 27, ал. 3 от ОУ?“; 3/ „За какъв период от време ЕР Ю. ЕАД има право да извърши корекция на сметка на потребител при установено неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система в хипотезите в раздел IX от ПИКЕЕ?“. Касаторът се позовава на практиката на ВКС, обективирана в решение № 50084 от 14.06.2023 г. по гр. д. № 1307/2022 г. на IV г.о., определение № 98 от 05.02.2016 г. по т. д. № 1671/2015 г. на I т.о., решение № 30 от 23.04.2015 г. по т. д. № 1118/2014 г. на II т.о. В условията на евентуалност поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответната страна по жалбата „Е. Ю.“ ЕАД, чрез юрк. Р. С.-Ч., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил, че първоначално производството е започнало по подадено от дружеството-ищец срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като Районен съд – Несебър със заповед № 430/21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 967/2023 г., е разпоредил длъжникът Д. К. да заплати на „Е. Ю.“ ЕАД, сумата от 14009,15 лв., представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електроенергия за периода 29.10.2021 г. – 10.08.2022 г. на основание чл. 27 от Общи условия за договорите за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на ел. енергия чрез електроразпределителната мрежа, на ответника, във връзка с чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ, по партидата на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1700,46 лв., представляваща законна лихва за периода 30.08.2022 г. 19.09.2023 г., както и сумата от 364,19 лв., представляваща направените по делото разноски. Посочил е, че след като длъжникът не е открит на адреса, Районен съд – Несебър с разпореждане № 2656/23.10.2023 г. е указал на дружеството, че може да предяви иска за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и дружеството е предявило исковата претенция по чл. 422 ГПК. От приложените по делото писмени доказателства, въззивният състав е установил, че ответникът е собственик на обект, находящ се в гр. Н., к. к. С. Б., комплекс „Д. Б.“, ***, съгласно нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело № ***/2009 г. на нотариус С. А. с рег. № ***, за който в „Е. Ю.“ ЕАД /ЕР Ю./ е открита партида с клиентски № *** и ИТН ***. От показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел е установил, че през месец октомври 2016 г. същият е подал заявление за промяна на титуляр на индивидуалната партида, тъй като имотът е продаден на ответника. От представения доклад за извършена дейност на ЕVN е констатирал, че на 10.05.2016 г. е извършен демонтаж на електромера на ответника. Отбелязал е и обстоятелството, че впоследствие е издаден констативен протокол от 10.08.2022 г., в който е отчетено, че през ИТН на ответника е преминала ел. енергия, като към момента на проверката клеморедът е бил прекъснат. Изложил е и следните обстоятелства от фактическа страна: на 18.08.2022 г., видно от представения доклад за извършена дейност „ЕР Ю.“, „EVN Група“, електромерът е прекъснат, като изходящият кабел е на мястото си; че двамата ел. монтьори са посочили в доклада – „В апартамента няма никой“; че е изпратено писмо до Д. К., с което същият е уведомен, че е установено нефактурирано количество ел. енергия за периода 29.10.2021 г. – 10.08.2022 г., съставляващо 46985 кWh, на стойност от 14009 лева, за което е съставена фактура № ***/18.08.2022 г., вследствие на установено измерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № ***. От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е намерил, че според констативния протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско мерене от 10.08.2022 г. на дружеството-ищец е констатирано, че е прекъснат от клемореда електромер, което сочи на външно неправомерно въздействие върху елементи от разпределителната мрежа; че електромерът за обекта е с дистанционно отчитане и в паметта на същия за периода 22.10.2021 – 10.08.2022 г. е отчетено потребление от 46985 киловат часа електроенергия, от които 15569 – нощна и 31416 – дневна тарифа; че електромерът е със срок на валидност до месец юни 2026 г.; че допълнително начисленото количество е съобразено с правилата и механизмите определени от КЕВР, за прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологични разходи на ответника; че задълженията на К. са осчетоводени правилно, при спазване на изискванията на закона; че в периода 10.06.2016 г. – подаване на заявление от инвеститора за смяна на партидата на имота, до 10.08.2022 г. – дата на извършване на проверка от специалисти от КЕЦ – Поморие е период когато обектът на потребление се е водил с преустановено захранване; че през този период не е отчетена ел. енергия и не е извършено фактуриране на първоначално отчетена електрическа енергия и мрежови услуги. При тази фактическа обстановка въззивният състав е споделил извода на първата инстанция, че извършените начисления на ответника за реално доставено и потребено количество ел. енергия е доказано, както по своето основание, така и по своя размер, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд. Относно доводите на ответника във въззивната жалба е посочил, че с присъединяване към мрежата на ЕР Ю., ответникът се счита за приел общите условия на дружеството, освен ако не са договорени специални условия – чл. 6, ал. 2 от общите условия, поради което подписване на договор не се изисква. Констатирал е, че липсва нарушение и по отношение на подаденото от разпитания свидетел Узунов, заявление за смяна името на партидата от м. октомври 2016 г., което е продиктувано от изискването общата партида да бъде разпределена на съответните собственици на отделни обекти. От направените общо девет възражения е преценил като основателно само това, касаещо съобщаването на протокола по чл. 49 от ПИКЕЕ, но е споделил становището на първата инстанция, че същото не е основание да се приема недължимост на претендираните суми. По отношение на останалите оплаквания, въззивният съд е констатирал, че съобразно неоспорените заключения на вещите лица, по делото се установява, че исканата сума за ел. енергия, съгласно показанията на електромера и установения механизъм за отчитане, съвпадат с претендираната сума за главница. Съобразил е посочено от вещото лице, че „като се отвори електромерното табло, от горната страна е електромерът, а от долната страна е устройството наричано клеморед, като по механичен начин с отвертка, на ръка кабелът от електромера се закача към клемореда“. Приел е за неустановено по делото, изказаното от вещото лице предположение, че електромерът може да е захранвал друг обект, различен от притежавания от ответника. Представеното писмо от МВР-Бургас, за това че липсват данни ответникът да е осъществявал пътувания през границата на страната в периода от 10.05.2016 г. е намерил като без правно значение, тъй като въпреки дадените показания на разпитания свидетел, имотът би могъл да бъди обитаван през процесния период от трети лица, със или без съгласието на собственика. При горните съображения въззивният състав е споделил формирания от първата инстанция извод, че основание за дължимостта на претенцията е обстоятелството, че през електромера на ответника, който обслужва само неговия обект, е преминала електро енергия на стойност 14009,15 лв., което е установено от дружеството, потвърдено е от експертизите и сочи на основателност на предявения иск в частта му за главницата. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставеният от касатора в изложението първи въпрос е от процесуалноправен характер и касае задълженията на въззивния съд като инстанция по съществото на материалноправния спор – предмет на делото, и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Питането се поставя във връзка с оплаквания на касатора, че въззивният съд неправилно е кредитирал в цялост заключенията на вещите лица, без да съобрази всички доказателства по делото; че изводите му не са съобразени със становището на вещото лице по назначената техническа експертиза, изложено в съдебно заседание пред първата инстанция, че на практика е осъществено външно неправомерно въздействие. По наведения от страната въпрос е формирана константна съдебна практика на ВКС, вкл. и с решението, на което страната се позовава, съгласно която при съобразяване с изискванията на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Задължение на съда е да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Следва да се посочи обаче, че доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Твърденията за нарушения на императивни правни норми, като тези на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, представляват касационни основания, чиято основателност се преценява при разглеждането на жалбата по същество, след евентуалното ѝ допускане до касация. Освен това в случая въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – за да обоснове извода си за основателност на исковата претенция, е формирал собствени решаващи мотиви по спора, въпреки извършеното препращане към мотивите на първата инстанция, на основание чл. 272 ГПК. Отделно е изложил и съображенията си по всички релевирани от страните доводи и възражения. Обсъдил е и е анализирал поотделно и в съвкупност събраните доказателства и е посочил какво счита за установено от тях. Въззивният съд с оглед изложеното не се е отклонил от възприетите в практиката правни разрешения, а въпросът доколко анализът на доказателствата и направените фактически и правни изводи са пълни, обосновани и правилни е ирелевантен за производството по чл. 288 ГПК. В обобщение обжалваното решение съдържа необходимите мотиви, които изясняват установената от въззивния съд основателност на исковата претенция. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с извършения анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които както се посочи, не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и по повдигнатите втори и трети въпрос в изложението. Те са свързани с правилността на фактическите и правни изводи, до които е достигнала въззивната инстанция, преценявайки установената по делото фактическа обстановка и събраните доказателства и целят извършване на преценка основателен ли е предявеният иск или не. Поради това същите не могат да бъдат определени като въпроси, които са относими към допускането на касационното обжалване. По същество жалбоподателят ги извежда становището си, че в случая не са налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия, тъй като при проверката в процесния обект не е присъствал служител на МВР и отделно неправилно е извършено преизчисляване за период повече от три месеца, в противоречие с правилата за корекционната процедура съгласно раздел IX от ПИКЕЕ. Така поставените въпросите не са обуславящи решаващите крайни изводи на въззивния съд, тъй като в процесния случай исковата претенция не е за преизчисление, съответно корекция съгласно правилата на чл. 50 ПИКЕЕ при неизмерване или грешно измерване на средството за търговско измерване (на която норма се позовава касаторът), а за начисления за реално доставено и потребено количество електрическа енергия, при налични данни в паметта на измервателното средство за размера на реално изразходената и потребена енергия. При тези данни, наведените въпроси не съставляват общо основание по смисъла на чл. 280 ГПК, респ. съдът не дължи произнасяне по поддържаните допълнителни основания. Въпреки това следва да се посочи, че в случая касаторът не е установил и наличието на последните – приложените към изложението решения са неотносими към процесния случай, тъй като касаят хипотеза на корекционна процедура поради неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, в резултат на което консумираната в обекта електроенергия не е преминавала през средството за търговско измерване, съответно не е и отчетена. Във фактическата обстановка в настоящия казус отсъстват данни в изложения смисъл, поради което не е осъществена и допълнителната предпоставка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението липсва и обосновка защо според касатора произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и няма как настоящата инстанция да се произнесе в тази насока. В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите такива за настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящото производство, опредено съгласно чл. 37 от Закона за правна помощ, във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Заплатеното от ответната страна възнаграждение за назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на касатора в размер на 1000 лева, също следва да се възложи на последния. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,