Определение № 514 от 20.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1412/2016 г.

ВКСII търговско отделение20.10.2016 г.докладчик Петя Хорозова

Диспозитив

СПИРА производството по ч. т. д. № 1412/2016 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, до приключване на тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК, след отстраняване на констатирани нередовности, свързани с приложението на чл.280 ал.1 ГПК, вр. чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба на АГРО ФИНАНС А. [населено място], против определение № 508/19.05.2016 г. на ОС – [населено място], постановено по ч.гр.д./в/ № 364/2016 г., с което е оставена без уважение частната му жалба против отказа на съдията по вписванията при РС – [населено място], обективиран в определение № 6/20.04.2016 г., за вписване на едностранно волеизявление за прекратяване на договор за аренда. Жалбоподателят навежда оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и моли за неговата отмяна. Допускане на касационно обжалване на определението се обосновава с наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Твърди се, че въпросът за вписване на обстоятелства относно прекратяване на договор за аренда /в хипотезата на чл. 27, ал. 2, вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ/ е разрешен от ПОС в противоречие на разрешението, дадено с определение № 257/13.05.2015 г. по ч. т. д. № 67/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, като същевременно е налице практика и в обратния смисъл /определение № 847/28.10.2011 г. по ч. т. д. № 745/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. Служебно известно на съда е наличието на образувано тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: „Приложимо ли е и при какви предпоставки вписването на основание чл. 27, ал. 2 ЗАЗ на прекратяване на договор за аренда със срок до 10 години, поради едностранното му извънсъдебно разваляне при неизпълнение на задължението за арендно плащане с повече от 3 месеца, съгласно чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал.1, т.2 от ЗАЗ”, по искане на О. на РБ, във връзка с противоречивата практика на ВКС. Съдът намира, че разрешаването на поставения от жалбоподателя правен въпрос следва да бъде съобразено с произнасянето на ОСГТК по цитираното по-горе тълкувателно дело, поради което, по арг. от чл. 292 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Цитирани разпоредби

11