Определение № 514 от 20.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1412/2016 г.
ВКСII търговско отделение20.10.2016 г.докладчик Петя Хорозова
Диспозитив
СПИРА производството по ч. т. д. № 1412/2016 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, до приключване на тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК, след отстраняване на констатирани нередовности, свързани с приложението на чл.280 ал.1 ГПК, вр. чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба на АГРО ФИНАНС А. [населено място], против определение № 508/19.05.2016 г. на ОС – [населено място], постановено по ч.гр.д./в/ № 364/2016 г., с което е оставена без уважение частната му жалба против отказа на съдията по вписванията при РС – [населено място], обективиран в определение № 6/20.04.2016 г., за вписване на едностранно волеизявление за прекратяване на договор за аренда. Жалбоподателят навежда оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и моли за неговата отмяна. Допускане на касационно обжалване на определението се обосновава с наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Твърди се, че въпросът за вписване на обстоятелства относно прекратяване на договор за аренда /в хипотезата на чл. 27, ал. 2, вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ/ е разрешен от ПОС в противоречие на разрешението, дадено с определение № 257/13.05.2015 г. по ч. т. д. № 67/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, като същевременно е налице практика и в обратния смисъл /определение № 847/28.10.2011 г. по ч. т. д. № 745/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. Служебно известно на съда е наличието на образувано тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: „Приложимо ли е и при какви предпоставки вписването на основание чл. 27, ал. 2 ЗАЗ на прекратяване на договор за аренда със срок до 10 години, поради едностранното му извънсъдебно разваляне при неизпълнение на задължението за арендно плащане с повече от 3 месеца, съгласно чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал.1, т.2 от ЗАЗ”, по искане на О. на РБ, във връзка с противоречивата практика на ВКС. Съдът намира, че разрешаването на поставения от жалбоподателя правен въпрос следва да бъде съобразено с произнасянето на ОСГТК по цитираното по-горе тълкувателно дело, поради което, по арг. от чл. 292 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение