Определение № 1668 от 05.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3582/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от М. В. Ч., чрез процесуалния представител адвокат Н. и от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД [населено място], представлявано от изпълнителните директори И. и Т., чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно решение № 721 от 30.05.2023г. по в.гр.д. № 2014/2022г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 260879 от 10.03.2022г по гр.д.№ 14380/2020г. на Софийски градски съд в частта за разликата над 120 000лв. до 140 000лв. и разноските и вместо това е постановено друго, с което ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“ЕАД е осъдено да заплати на М. В. Ч. допълнително сумата от 20 000лв. /разлика между 120 000лв. и 140 000лв./, обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 7.04.2020г.,ведно със законната лихва от 24.09.2020г., като е потвърдено решението в останалата част и са присъдени разноски. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Пътното транспортно произшествие е настъпило на 7.04.2020г., около 16ч., в [населено място], когато управлявайки л.а.“Хюндай Санта Фе“, с рег. [рег.номер на МПС], ищцата движейки се по бул.“Кап.Димитър Списаревски“, около бл.71, след като е подала ляв мигач е предприела със скорост 15 км/ч, маневра „ляв завой“ за навлизане на паркинга пред бл.71. Била е ударена от движещ се л.а.“Мерцедес С 500“, с рег. [рег.номер на МПС], със скорост от 78 км/ч, водачът на който е предприел изпреварване на л.а. “Хюндай Санта Фе“. Ударът е между дясната предна зона на л.а. „Мерцедес С 500“ и страничната лява зона на л.а.“Хюндай Санта Фе“, в резултат на което ищцата е получила множество увреждания. При определяне на размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 140 000лв., въззивният съд е посочил, че е съобразил следните четири групи обстоятелства: 1.Характерът, видът и тежестта на получените многобройни увреждания – контузия на гръден кош и корем, разкъсване на далак, разкъсване на десен яйчник, контузия на ляв бъбрек /с кръвонасядане и малък хематом/, хемороичен шок с наличие на три литра кръв в коремната кухина, счупване на първо и от трето до девето ребра в ляво, контузия на ляв бял дроб, наличие на течност в лявата гръдна половина, травма на главата – разкъсно-контузна рана и мозъчно сътресение, счупване в основата на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, счупване на напречния израстък в ляво на десети гръден прешлен, 2.Продължителното лечение – последвало е оперативно отстраняване на далака /спленектомия/ и е зашит / сутура/ на разкъсания десет яйчник. Направена е имобилизация на счупения четвърти пръст на лявата ръка. Проведена е продължителна медикаментозна терапия, 3. Възможния бъдещ риск – експертът, изготвил приетата по делото експертиза е посочил, че липсата на далак е възможно да доведе до промяна в имунитета, изразяваща се в податливост на инфекции. Налице е и пълна невъзможност за свиване на четвърти пръст на лявата ръка, което е възможно да затрудни хватателната способност. Налице е и голям следоперативен белег около 30см. и дефект в тази област, т.нар. следоперативна херния, която се лекува само оперативно. 4.Тежкият възстановителен процес: В продължение на три месеца ищцата е търпяла постоянно физически болки и страдания, като през първия месец те са били с висок интензитет. След произшествието тя е била две седмици в болница, повечето от които – в реанимация. С гласни доказателства е установено, че след болничният й престой, се е нуждаела от помощ около два месеца, като първите 10-15 дни въобще не е можела да става от леглото. Наложило се е майка й и бившият й съпруг да се редуват, за да й помагат в обслужването. Постоянно е изпитвала болки в коремната област, във връзка с което е търсела медицинска помощ. Случилото се й се е отразило и психически. Въззивният съд е съобразил и възрастта на пострадалата /38 години/, обществено- икономическото положение в страната, включително нормативно определените лимити но застраховка „Гражданска отговорност“на автомобилистите. Въззивният съд е счел за недоказано възражението на ответника за съпричиняване, с оглед ангажираните гласни доказателства /показанията на свидетеля А./, установяващи че ищцата е предприела маневра „завой наляво“ след подаване на светлинен сигнал. Неговият правен извод е, че тя не е допуснала нарушение на правилата за движение след като е сигнализирала за предприетата маневра и я е извършила в разрешен за това участък. В изложението към касационната си жалба, касаторът ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД [населено място] се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос: При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите костатации относно определената степен на съпричиняване на пострадалия във вредоносния резултат, длъжен ли е въззивният съд да обсъди – въз основа на направените оплаквания – всички събрани релевантни доказателства и доводи, съобразно изискванията на чл.236, ал.2, вр. чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми? Тезата на касатора е, че ищцата е създала предпоставки за възникване на произшествието, защото е извършила маневрата без да се убеди, че тя е безопасна. В изложението към касационната си жалба, касаторът М. В. Ч. се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди. Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт не следва да се допуска до касационно обжалване, доколкото никой от поставените въпроси /които са от значение за изхода на спора/, не може да се определи като такъв, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, съобразно указанията дадени с т.4 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото по поставените два въпроса /по един във всяка касационна жалба/ е налице многобройна, трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. По въпроса, поставен от касатора ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД [населено място]: Съгласно чл.235 и чл.236 ГПК въззивният съд е длъжен да мотивира решението си, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. При спор относно фактите съдът в мотивите си обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. В случая въззивният съд е сторил точно това. Той е обсъдил изложените от страните доводи, установил е механизма на настъпване на произшествието (ПТП), обсъдил е възраженията, включително и относно поведението на пострадалата и затова дали е налице допуснато от нея нарушение по ЗДвП и съобразно това е извел правните си изводи. В случая, въззивният съд не е споделил тезата на касатора, че ищцата е създала предпоставки за възникване на произшествието, доколкото тя – с поведението се не е нарушила установено правило за движение /тя е дала светлинен сигнал, че ще предприема маневра „завой наляво“, предприела е маневрата на разрешен за това участък като преди това се е огледала за идващи моторни превозни средства отдясно – откъдето е било възможно да се очаква движение на такива/. От мотивите на въззивният съд е ясно, че той не е възприел тезата на ответната страна за извършване от пострадалата на необезопасена маневра, защото тя не е можела да очаква, че в този момент – друг участник в движението ще извърши нарушение, движейки се с висока скорост, в платното за насрещно движение. Касаторът – по същество – оспорва правилността на правните изводи на въззивния съд, но подобна проверка в производството по допустимост, касационната инстанция не извършва. Не е налице и противоречие на въззивиня акт с посочените от касатора решения, доколкото те са постановени при различна фактическа обстановка и при несъвпадащи с релевантните за настоящия случай обстоятелства. По въпроса, поставен от касатора Ч.: Справедлив размер на обезщетението на неимуществени вреди е този, който е определен от съда след преценка на всички конкретно установени релевантни обстоятелства, въз основа на ангажираните по делото доказателства. Съгласно т.11 от Постановление № 4/23.12.1968г.на ППВС и последвалата практика, съдът определя дължимото обезщетение след като в мотивите си съобрази обстоятелствата, които обуславят причиняването на вредите и значението, което имат за размера, какъвто в случая е бил и подходът на въззивния съд. Касационно обжалване не може да се допуска след като съдът е съобразил и е овъзмездил страданията, произтичащи от обстоятелствата, на които касаторката акцентира – многобройността и тежестта на получените травматични увреждания /които са засегнали няколко важни за функциониране на организма органи/, тежкият и продължителен възстановителен процес, значителният интензитет на изпитваните както физически болки и страдания, така и неизбежните емоционални и психологически последици, причинената податливост на инфекции, наличието на опасност за живота, пред вид навлизането на голямо количество кръв в коремната кухина, периода на обездвижване, изискващ чужда помощ, наличието на остатъчни последици и евентуалния бъдещ риск за здравословното състояние, продължителния период на страдание. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение