Определение № 164 от 04.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 701/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. Д. А. против определение № 1761 / 10.08.2012 год. по ч.гр.д.№ 2716 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което е потвърдено определение № 1414 / 18.06.2012 год., постановено по т.д.№ 175/ 2012 год. от Окръжен съд Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на Й. А. против отказ на Изпълнителния директор на А., съдържащ се според жалбоподателя в писмо изх.№ 94-00-3314 / 2011 година. Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че не е налице предмет на жалбата, тъй като не се касае за отказ на длъжностно лице от А., постановен по надлежния, съгласно Закона за търговския регистър ред. Изхождайки от чл.30 ал.2 вр. с ал.1 и чл.14 ЗТР, жалбоподателят счита, че в случаите на уважен иск по реда на чл.74 ТЗ, какъвто е настоящият, въз основа на служебно изпратения препис от съдебното решение, А. е длъжна да заличи служебно вписаните обстоятелства – предмет на отменените решения на ОС на дружеството и без да е необходимо заявление за това от лица, легитимирани съгласно чл.15 ЗТР. Неизвършвайки вменените му от закона действия по заличаване на обстоятелствата - предмет на отменените решения на ОС на дружеството, жалбоподателят счита, че А. по същество е заявила мълчалив отказ, в противоречие с чл.24 ЗТР. Предвид недопустимостта на такъв мълчалив отказ, жалбоподателят твърди предявена своя молба вх. № 94-00-3314 / 15.11.2011 год., съдържаща искане за отговор относно мотивите на постановения отказ. Твърди характеристика на такъв отказ на постановения по молбата отговор под същия номер, от 03.02.2012 год., на Изпълнителния директор на А.. В обосноваване допускане на касационното обжалване, жалбоподателят формулира следния въпрос: Допустимо ли е и без подадено заявление по образец / съгласно чл.6 от Наредба № 1 / 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър / от лица, легитимирани съгласно чл. 15 по ЗТР, в случай на отменено по реда на чл.74 ТЗ решение на ОС на търговско дружество, мотивиран отказ на длъжностно лице от А. за служебно заличаване на вписаните, въз основа на отменените решения на ОС на дружеството обстоятелства, да подлежи на обжалване по реда на чл.25 ЗТР ? Жалбоподателят счита, че отговор на този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и предпоставя допускането му в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не сочи противоречива съдебна практика, нито излага обстоятелства в обосноваване нуждата от преодоляване на посочена непротиворечива съдебна практика, в резултат на промяна на законодателството или обществените условия. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал .1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: С решение № 148 / 16.12.2010 год. по гр.д.№ 516 / 2009 год. на Окръжен съд Благоевград, влязло в сила на 12.08.2011 год., са отменени като незаконосъобразни, по иск на Й. А. и на основание чл.74 ТЗ, решенията на ОС на [фирма] от 15.09.2009 год. за: 1 / изключване съдружника Й. А.; 2 / преразпределение дружествените му дялове между оставащите двама съдружници и 3 / изменение на дружествения договор. Едва на 03.11.2011 год., предвид забава в изпълнение задължението на съда за служебно изпращане препис от решението на А., последната единствено е обявила съдебното решение, без да заличи вписаните обстоятелства - предмет на отменените с уважаване иска по чл.74 ТЗ решения на ОС на [фирма]. В обжалвания, в качество на „ отказ „ на А.., отговор - писмо изх.№ 94-00-3314 / 03.02.2012 год., непостановеното заличаване е обосновано с междувременно извършени вписвания по партидата на търговеца, за прехвърляне дружествените дялове на оставащите съдружници в полза на трето лице, понастоящем едноличен собственик на капитала на преобразуваното в еднолично дружество с ограничена отговорност, респ. промяната в организационната му форма и взетите двукратно решения за увеличение на капитала на дружеството. От същия отговор, а и от съдържанието на молба от 17.01.2012 год. на Й. А., е видно, че след обявяването на съдебното решение жалбоподателят е подал молба за изправяне на грешка - вх.№ 20111107103556, по която има постановен отказ с мотиви, основани на гореизложеното - че по партидата на търговското дружество, след вписване изключването на Й. А., считано от 02.11.2011 год. до момента, са вписани множество промени, неатакувани по реда на чл.29 ЗТР, препятстващи заличаване на обстоятелствата, вписани на основание отменените по реда на чл.74 ТЗ решения на ОС на дружеството, с оглед единствено бъдещото действие на отмяната. Нито молбата за отстраняване на грешка по чл. 27 ЗТР, нито отказът на А.., чиито мотиви са възпроизведени в писмо - отговор изх.№ 94-00-3314 / 03.02.2012 год. на Изпълнителния директор на А.., се съдържат в преписката по жалбата, тъй като не този отказ е предмет на настоящото обжалване. С последваща молба вх.№ 94-00-3314 / 15.11.2011 год., също непредставена, Й. А. е поискал писмен отговор относно мотивите на постановения отказ по молбата за отстраняване на грешка по чл.27 ЗТР, вкл. указване необходимите действия, които същият следва да предприеме, за да би било постановено исканото заличаване. Поради липса на отговор същият депозира нова молба от 17.01.2012 год. / вече приложена по преписката /, в отговор на която е изготвено и писмо изх.№ 94-00-3314 / 03.02.2012 год. на Изпълнителния директор на А.. – предмет на подадената жалба на основание чл.25 ЗТР. За да потвърди първоинстанционното определение за оставяне жалбата без разглеждане, въззивният съд е приел, че с оглед конкретните обстоятелства – постановяване на отговора на Изпълнителния директор на А.. по молба на страната, за поясняване мотивите на вече постановен отказ за изпълнение на процедура по отстраняване на грешка ,чрез заличаване на вписаните обстоятелства – предмет на отменените по реда на чл.74 ТЗ решения и за даване указания за последващи действия на страната, с оглед охрана на интересите й - писмо изх. № 94-00-3314 / 03.02.2012 год. на Изпълнителния директор на А.. не съставлява отказ на длъжностното лице по регистрацията, по смисъла на чл.24 ЗТР. Действително съдът е визирал като предпоставка за постановяването на отказ по смисъла на чл.24 ЗТР и наличието на заявление за заличаване на вписаните обстоятелства, изходящо от легитимирано по чл.15 ЗТР лице, но не отрича качеството на „ отказ „ ,по смисъла на чл.24 ЗТР на атакувания акт на Изпълнителния директор на А.., единствено предвид липсата на такова заявление. Видно от формулирания от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, същият изхожда от несъответна на решаващите изводи на съда база за формулирането му - че отговорът на Изпълнителния директор на А.., ако би било налице подадено от жалбоподателя, в качеството му на заинтересовано лице по смисъла на чл.30 ал.2 ЗТР заявление, би бил подлежащ на атакуване по реда на чл.25 ЗТР отказ. Както се посочи по – горе въззивният съд е изходил от факта, че по същество е налице предходно постановен, съдържащ мотиви отказ, още преди подаване молбата от 15.11.2011 год., чието единствено поясняване и даване указания за възможния начин за удовлетворяване интереса на страната, е бил предмет на молбата от 15.11.2011 год., с неформален характер, поради което и отговора на същата няма правни последици, атакуеми по реда на чл.25 ЗТР. Следователно така формулирания въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като отговорът му не обуславя решаващите мотиви на въззивния съд. Дори да би бил правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, не се явява обоснован с формалното посочване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Както се посочи по- горе, жалбоподателят не сочи противоречива съдебна практика, нито излага обстоятелства в обосноваване нуждата от преодоляване на посочена непротиворечива съдебна практика, в резултат на промяна на законодателството или обществените условия. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение