Определение № 434 от 18.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1683/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. С. Б., представляван от адв. Д. П. срещу определение № 143/14.06.2016г. по т.д. № 3557/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу решение № 237/14.05.2015г. по в.гр.д. № 240/15г. по описа на Плевенски окръжен съд в обжалваната част. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Счита, че въззивното решение е постановено по иск с цена в размер на 14 237,39 лв. като е обжалвал в частта за 4 385,56 лв., за която сума искът е бил уважен и не е обжалвал в отхвърлителната част за разликата над тази сума до пълния предявен размер. На осн. чл.280, ал.2, пр.2 ГПК / редакция ДВ бр.100/2010г./ решенията по въззивни търговски дела с цена на иска над 5000 лв. подлежат на касационно обжалване. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на ВКС, ТК, ІІ т.о. за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба. Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба – [фирма], [населено място] бряг. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима - депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото на частната жалба ВКС намира следното: Частният жалбоподател е подал касационна жалба срещу решение № 237/14.05.2015г. по в.гр.д. № 240/15г. по описа на Плевенски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 35/16.02.2015г. по гр.д. № 451/14г. на РС-Червен бряг за осъждане на Н. Б. да заплати на [фирма] сумата от 4 385,56 лв., на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД. Видно от исковата молба по гр.д. № 451/14г. на РС-Червен бряг срещу частния жалбоподател са били предявени два иска: за сумата от 5804 лв. – главница дължима по споразумителен протокол от 01.02.2012г. и иск за сумата от 8533,31 лв. – обезщетение за забава определено по същия протокол. В съдебно заседание на 17.11.2014г. РС-Червен бряг е допуснал по искане на ищеца [фирма] изменение в размера на иска за заплащане на главница като от 5804 лв. той е намален на 4385,56 лв. По така изменения иск се е произнесъл РС-Червен бряг като го е уважил, респ. с въззивното решение и ОС-Плевен като е потвърдил в тази част първоинстанционното решение. Настоящият състав на ВКС, ТК, І т.о. намира следното: Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че се касае до търговско дело с цена на иска над 5000 лв. С исковата молба са предявени два самостоятелни иска като общо цената на двата е в размер на 14 337,39 лв. / преди изменението/. От значение за извършване на преценката по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК / ДВ бр.100/2010г./ е цената на иска, по който е постановено обжалваното с касационна жалба от частния жалбоподател въззивно решение. След като е атакувано решението на ПлОС в „частта по иска за заплащане на главница в размер на 4 385,56 лв., то цената на иска е в този размер и е под законовия минимум на подлежащите на касационен контрол дела. Следва обжалваното определение да се потвърди. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение