Определение № 731 от 17.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1195/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 7980/27.12.2024 г. на М. С. Н., чрез процесуалния си представител адвокат К. Б. от АК-П. и касационна жалба вх. № 8002/30.12.2024 г. на С. И. Ц. и В. И. Ц., чрез процесуалния им представител И. Б.-Ц. от АК-София, срещу решение № 349 от 10.11.2024 г. по в.гр.дело № 396/2024 г. на Пернишкия окръжен съд.

М. С. Н., обжалва въззивното решение, в частта му, с която като е отменено първоинстанционното решение № 2 от 01.03.2024 г. по гр. д. № 116/2023 г. на Районен съд – Трън, са уважени предявените от С. И. Ц. и В. И. Ц. срещу касатора, положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищците притежават по 1/8 идеална част за всеки от правото на собственост върху празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел [№], кв. 46, при граници на парцела от изток - парцел [№], от запад - улица, от север - парцел [№] и от юг - парцел [№], а по кадастралния план е отреден имот с планоснимачен № 353 с площ от 307 кв.м. при граници: от изток - имот планоснимачен № 352 на наследници на В. К., от запад - улица, от север - имот с планоснимачен № 351 на наследници на М. С. Ц. и от юг - имот с планоснимачен № 358 на И. С. Ц. и е отменен на основание чл. 537 ал.2 ГПК нотариален акт № 114 том I, рег. № 155, дело № 128/2002 г. на нотариус В. М. при РС - Трън за общо 1/4 идеална част от собствеността.

С. И. Ц. и В. И. Ц. обжалват въззивното решение, в частта му, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 2 от 01.03.2024 г. по гр. д. № 116/2023 г. на Районен съд – Трън, са отхвърлени предявените от касаторите срещу И. М. С., М. М. С. и С. М. С. положителни установителни искове по чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено между страните, че ищците притежават по 1/8 идеална част за всеки (1/4 идеална част общо) от правото на собственост върху дворно място от 318 кв. м., за което по регулационен план е предвиден парцел ХІІ-306, кв. 46, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, при граници: наследници на С. Ц., Л. В., улица и М. М.; отхвърлено е искането по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт [№] том I, дело № 237/1989 г. на районен съдия Б. М. при ТРС; както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от касаторите срещу М. С. Н. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на М. С. Н., че С. И. Ц. и В. И. Ц. притежават правото на собственост върху заградената от М. С. Н. част от поземлен имот, с площ от 32кв.м., представляващ парцел [№], кв. 46 по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965 г., 530 кв.м., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от касаторите срещу М. С. Н. негаторен иск с правна квалификация чл.109 от ЗС за осъждане на М. С. Н. да премахне незаконно изградената ограда в парцел [№], кв. 46 по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965 г., 530 кв.м. и са присъдени разноски.

В касационната жалба на М. С. Н., са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение, в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване, в обжалваната му част, и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за собственост бъдат отхвърлени изцяло със законните последици.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и произнасянето по които от касационната инстанция с решение би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани па делото доказателства в тяхната съвкупност, в рамките на наведените в жалбата доводи;

Касаторът поддържа, че приетото по въпроса от въззивния съд противоречи на т. 19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 243/15.01.2021г. по гр.д. № 481/2020 г. на ВКС, ІV г.о.

2. Следва ли съдът, при липсата на преки доказателства за даден факт по делото, да направи анализ на събраните косвени доказателства и изхождайки от същите да направи преценка на фактическата обстановка и да съобрази с тях правните си изводи;

3. При съсобственост породена от наследяване какви действия следва да извърши даден сънаследник, за да преобърне държането на частите на останалите сънаследници във владение в своя полза.

Ответниците по касационната жалба – С. И. Ц. и В. И. Ц., чрез процесуалния представител адвокат И. Б.-Ц. от АК-София, са депозирали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените в производството разноски.

В касационната жалба на С. И. Ц. и В. И. Ц. са изложени доводи за неправилност на постановеното въззивно решение, в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени изцяло със законните последици.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Задължен ли е въззивният съд да отговори на всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви;

Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №9/10.03.2020г. по гр.д.№1440/2019г. на ВКС, ІІ г.о., решение №77/17.03.2015г. по гр.д.№204082014г. на ВКС, ІV г.о., решение №403/23.01.2015г. по гр.д.№3902/2014г. на ВКС, ІV г.о. и решение №120/04.04.2013г. по гр.д.№964/2012г. на ВКС, ІVг.о.

2. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства в тяхната цялост и поотделно;

Въззивното решение е постановено в противоречие с решение №908/04.11.2008г. по гр.д.№3171/2007г. на ВКС, І г.о. и решение №68/24.04.2013г. по гр.д.№78/2012г. на ВКС, ІІ т.о.

3. За прилагането на презумпцията на чл. 69 от Закона за собствеността в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване; за съдържанието на понятието „владение “ на съсобствен имот с цел придобиването му изцяло, съпоставено с осъществяване на фактическа власт върху съсобствен имот от съсобственик при условията на чл. 31 ЗС;

Твърди се противоречие между изводите на въззивния съд и ТР№1/2012г. от 06.08.2012г. по т.д.№1/2012г., ОСГК на ВКС, решение №34/19.06.2013г. по гр.д.№611/2012г. на ВКС, І г.о. и решение №67/30.06.2022г. по гр.д.№3200/2020г. на ВКС, ІІ г.о.

4. Налице ли е необходимост да се изследва положението на имотите като се прецени приложена ли е регулацията по отношение на тях така, че регулационните граници да са трансформирани в имотни; счита ли се регулационният план за приложен с влизането му в сила; изменя ли се площта на един недвижим имот с влизане в сила на новия регулационен план;

По този въпрос се поддържа, че въззивното решение е постановено в отклонение на ТР№3/15.07.1993г. по т.д.№2/1993г., ОСГК на ВС, ТР№3/28.03.2011г. по т.д.№3/2010г., ОСГК на ВКС, решение №129/04.01.2018г. по гр.д.№529/2017г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №60157/26.11.2021г. по гр.д.№2040/2021г. на ВКС, І г.о.

5. Допустимо ли е с искът по чл. 109 ЗС да бъде защитено правото на пълноценно използване на имот при положение, че достъпът до него е осигурен.

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР№4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г., ОСГК на ВКС и решение №332/29.03.2012г. по гр.д.№597/2011г. на ВКС, ІІ г.о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – М. С. Н., чрез процесуалния представител адвокат К. Б. от АК-П., е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, имат необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и са срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по подадена от С. И. Ц. и В. И. Ц. против:

• М. С. Н. искова молба, с която са предявени искове да бъде признато за установено по отношение на последния, че ищците притежават по 1/8 идеална част за всеки от правото на собственост върху празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел [№], кв. 46, при граници на парцела от изток - парцел [№], от запад - улица, от север - парцел [№] и от юг - парцел [№], както и искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт [№] том I, рег. № 155, дело № 128/2002 г. на нотариус В. М. при РС - Трън. Предявени са и установителни искове, с които се иска да бъде признато за установено, че С. И. Ц. и В. И. Ц. притежават правото на собственост върху заградената от М. С. Н. част от поземлен имот, с площ от 32 кв.м., представляващ парцел [№], кв. 46 по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965 г., с площ 530 кв.м., както и искове по чл. 109 от ЗС, с които се претендира М. С. Н. да премахне незаконно изградената ограда в парцел [№], кв. 46 по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965 г., 530 кв.м.

• И. М. С., М. М. С. и С. М. С. искова молба, с която са предявени искове, с които се иска да бъде признато за установено, че ищците притежават по 1/8 идеална част за всеки от правото на собственост върху дворно място от 318 кв. м., за което по регулационен план е предвиден парцел [№], кв. 46, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, както и за отмяна на нотариален акт № 161 том I, дело № 237/1989 г. на районен съдия Б. М. при ТРС.

Прието е за установено по делото, че наследодателите на страните по делото са били съсобственици на спорните имоти, като след смъртта на общия им наследодател С. Ц. К. /починал на 21.03.1967г./ неговите деца са инициирали делба, като е било образувано гр. д. № 152/1968 г. по описа на Т. народен съд. Посочено е, че съгласно приложена скица от 05.06.1969 г. в имот [№] са били обособени три парцела: [№], [№] [№], които към настоящия момент имат изменена номерация, но като площ и разположение са идентични на имотите обособени по време на съдебната делба.Установено е, че наследствените колена са били четири: Н. С. Ц. /починал на 05.07.1988г./ с наследник внука си ответника М. С. Н., М. С. Ц./починал на 01.12.1992г./ с наследници ответниците И. М. С., М. М. С. и С. М. С., Л. С. Т./починала на 05.03.1999г./ с наследници К. М. А., Й. М. Т. и М. М. К., и И. С. Ц. /починал на 04.11.2007 г./ с наследници С. И. Ц. и В. И. Ц..

С решение №139/21.12.1970г. от допуснатия за делба имот са образувани три дяла, а съделителите са били четирима на брой, всеки с по 1/4 идеална част, поради което имотът е счетен за реално неподеляем, поради което са изнесени на публична продан: парцел X.- 306 с намиращата се в същия къща, парцел ХІХ-306, заедно с намиращите се в същия кошара и плевня, както и парцел VІ-306 - празно дворно място. Установява се, че единственият имот реално изнесен на публична продан е парцел [№] по плана на [населено място], общ.Трън.

С решение на ИК на ОНС, [населено място] от 25.08.1980 г. за купувач на парцел [№] - празно дворно място по плана на [населено място], окр. П. е определен И. С. Ц., като за продажбата не бил съставен нотариален акт или договор за покупко-продажба на недвижим имот, нито постановление за възлагане на недвижим имот.Определената продажна цена е била внесена на 02.10.1980 г. от И. С. Ц., съгласно заверително писмо от същата дата. Впоследствие наследодателят на ищците И. С. Ц. се е снабдил с документ за собственост на парцела на основание извършена обстоятелствена проверка по наследство и давностно владение по нотариално дело № 120/2002 г. на нотариуса при ТРС, обективирана в нотариален акт № 106 том 1 рег.№ 147 дело № 120/2002 г. на нотариус при ТРС, като собствеността върху този имот не е оспорена в производството.

Констатирано е, че спорна е собствеността на останалите два съсобствени имота - [№] и [№], за които се твърди, че се ползват единствено и само съответно от И. М. С., М. М. С. и С. М. С. и преди това от техния наследодател М. С. Ц. - за имот ХІІ-306 и от М. С. Н. и преди това от неговите наследодатели С. Н. С. и Н. С. Ц. - за имот ІХ-306.

Посочено е, че ищците са изложили твърдения, че и трите имота са използвани първоначално от бащата на ищците И. С. Ц., а след неговата смърт /2007г./ и до настоящия момент и от ищеца С. И. Ц.. Правният си интерес от воденето на иска са мотивирали с твърдението, че през лятото на 2022 г. в имот [№] се е нанесъл един от съсобствениците - ответникът М. Н., като е заявил на С. И. Ц. да изнесе личните си вещи от имота, а през май-юни 2023г. е поставил и ограда между двата парцела, както и с наличието на издаден нотариален акт за собственост на основание наследство и давностно владение върху поземлен имот с площ 290 кв.м., за който по регулационен план на [населено място] е отреден парцел [№], кв. 46, при граници на парцела от изток - парцел [№], от запад - улица, от север - парцел [№] и от юг - парцел [№].

Въпреки наличието на влязло в сила решение за делба, с което страните в настоящото производство са признати за собственици на двата спорни имота, ищците, обосновават правния си интерес за предявяване на установителни искове за собственост против останалите ответници И. М. С., М. М. С. и С. М. С. с наличието на издаден констативен нотариален акт за собственост по отношение на дворно място от 318 кв.м., за което по регулационен план е предвиден парцел [№], кв. 46.

Посочено е, че по делото е категорично установено, че И. С., М. С. и С. С. владеят парцел [№], кв. 46 и са ограничили достьпа на останалите страни до него.

Във връзка със събраните по делото гласни доказателства е прието, че не следва да кредитират показанията на свидетеля С. К. С., според които при извънсъдебната подялба преди смъртта на един от братята - Н. С. Ц., се е приело, че сестрата Е. С. Т. няма претенции по отношение на наследствените имоти - предмет на делото, тъй като тя рано се пренесла да живее в [населено място], които изявления не кореспондирали с останалите показания на този и другите свидетели за евентуалното доброволно разделяне на имотите между братята.Със свидетелските показания, както на ищеца, така и на ответниците едностранно е установено, че И. С. Ц. и впоследствие С. И. Ц. са ползвали фактически и без прекъсване и имот [№], заедно със С. Н. С. /починал на 09.11.1994г./, респективно ответника М. С. Н.. Показанията в тази насока са подкрепени от събраните писмени доказателства - жалби във връзка със собствеността и ползването на имота, както и изложените твърдения и от самия ответник М. С. Н. в отговора на исковата молба.

Прието е, че не е установено ответникът М. С. Н., респективно неговите наследодатели, да са придобили по наследство и давностно владение недвижим имот, представляващ празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел [№], кв. 46.От събраните писмени и гласни доказателства е установено, че ищците С. И. Ц. и В. И. Ц. са собственици на по 1/8 идеална част от процесния имот, представляващ празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел [№], кв. 46.

Прието е, че наследниците на М. С. Ц. - И. М. С., М. М. С. и С. М. С., се явяват единствени собственици на недвижим имот, представляващ дворно място от 318 кв.м., за което по регулационен план е предвиден парцел [№], кв. 46, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, на твърдяното от тях основание - наследство и давностно владение.Този извод е основан на база събраните по делото свидетелски показания, в т.ч. и на тези на свидетеля М.К..

По иска за признаване за установено по отношение на М. С. Н., че С. И. Ц. и В. И. Ц. притежават правото на собственост върху заградената от М. С. Н. част от поземлен имот, с площ от 32 кв.м., представляващ парцел [№], кв. 46 по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965 г., 530 кв.м., е прието, че съгласно заключението на вещото лице границата между парцели [№] и [№] в кв. 46 не е изменяна. Има изменение между сега действащия план и предходния план.Тази промяна е извършена с влизане в сила на новия сега действащ регулационен план.Към парцела на М. С. Н. няма придадени части от друг парцел и не се дължи уреждане на регулационни сметки.Промяната е извършена по силата на новия регулационен план. От тези изменения се променя и реалната площ на притежавания от ищците имот.Съгласно т. 5 от заключението на вещото лице измерената на място ограда между т. 1 и 3 е поставена по регулационната линия между двата УПИ по сега действащия план, поради което няма навлизане в имота на ищците, нито нарушение на регулационната граница между двата имота, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

По иска по чл. 109 ЗС е прието, че и ищците, и ответника М. С. Н. са собственици на недвижим имот, представляващ празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел [№], кв. 46, като до имотът има достъп и от друго място, освен от собствения на ищците имот, поради което е прието че изградената от М. С. Н. ограда не е незаконна и не препятства ползването на имота от останалите съсобственици, поради което искът е отхвърлен като неоснователен.

Допускането на касационното обжалване на обжалваното въззивно решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.Въззивният съд се не се е съобразил с тази практика, което е основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване по първия поставен въпрос от касатора М. С. Н., съотв. по първия и втори въпроси от касаторите на С. И. Ц. и В. И. Ц..

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение