Определение № 162 от 30.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2479/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

С определение № 10710 от 09.07.2020 г. по ч. гр. д. № 5420/2020 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на Н. П. Я. против определение № 464 от 16.04.2020 г. на съдия по вписванията, с което е отказано заличаване на вписване на искова молба с вх. рег. № 150774/05.12.2001 г., том ..., акт № .../2001 г. на Служба по вписванията – [населено място], заявено с вх. № 19812 от 16.04.2020 г. по описа на входящия регистър на Служба по вписванията – [населено място].

Въззивният съд е приел, че заличаването на вписването на исковата молба е допустимо само в хипотезите на чл. 13 ПВ, при наличието на съдебен акт, постановяващ заличаването, или определение, с което се прекратява производството по вписаната искова молба. Разпоредбата на чл.2 ПВ има императивен характер – вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник. Съдът се е позовал и на практика на ВКС в същия смисъл - определение № 125 по ч. гр. д. № 723/2009 г., I г. о. и определение по ч.гр.д. № 2952/18г., ІV г.о., цитирано от съдията по вписванията. Според въззивния съд представеното съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд, няма характер на съдебен акт, с който да бъде постановено заличаване на вписаната искова молба.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Н. П. Я..

Жалбоподателят счита, че съдът е приложил чл.13 ПВ формално и изключително стеснително, тъй като в случая е налице ясно и недвусмислево удостоверяване от съда на факта на прекратяване на делото, по което се иска заличаване на вписаната искова молба. Молителят не искал вписване на самото съдебно удостоверение, а заличаване вписването на исковата молба въз основа на факта на прекратяване на делото.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. С какъв акт на съда се доказва приключило производство, когато същото е унищожено и от него не е запазен акт на приключване, който факт е удостоверен в официален документ от съда по производството;

2. Допустимо ли е доказването на прекратяване на исково производство, по което е вписана искова молба, със съдебно удостоверение;

3. За заличаване на вписването достатъчно ли е заявителят да докаже с официален документ факта на приключване на производството и невъзможността за представяне на акт по чл. 13 от Правилника за вписванията, за да бъде заличено вписването на искова молба по прекратеното производство.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава отказ на съдията по вписванията. Не е налице обаче поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроса в изложението към частната касационна жалба не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Те не са свързани с правния проблем, който се поставя по настоящото дело и който е разрешен от въззивния съд. Решаващият правен въпрос се състои в това какъв акт може да послужи като основание за заличаване на вписана искова молба, а не с какъв акт може да се докаже приключило производство по дело, което е унищожено и от него не е запазен акт на приключване, както и допустимо ли е доказването на прекратяване на исково производство със съдебно удостоверение;

Третият въпрос е обуславящ, но по него не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Има практика на ВКС по прилагането на чл.13 ПВ, с която възизвното определение е съобразено и тази практика не се нуждае от промяна по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд се е позовал на

нея - определение № 125 от 5.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 723/2009 г., I г. о. и определение № 419 от 21.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2952/2018 г., IV г. о. В тях е прието, че заличаването на вписването на исковата молба е допустимо само въз основа на актовете по чл. 13 ПВ - изричен съдебен акт, постановяващ заличаване на вписването / влязло в сила съдебно решение, с което искът е отхвърлен/ или определение, с което се прекратява производството по делото, по което е вписана исковата молба. Приема се, че заличаването на вписването не може да се извърши въз основа на съдебно удостоверение, в което се сочи, че вписаната искова молба въобще не е била заведена в съда. Настоящият състав изцяло споделя тези мотиви. Към тях следва да се допави и това, че на вписване /отбелязване/ подлежат само актове, и то изрично посочените в правилника, а не факти /обстоятелства/. Не подлежи на вписване фактът, че производството по вписаната искова молба е било прекратено. След като не е налице самият съдебен акт, с който е станало прекратяването на делото, заличаването на вписването на исковата молба не може да стане въз основа на съдебно удостоверение, в което е удостоверен този факт.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая молителят иска заличаване на вписана искова молба въз основа на съдебно удостоверение, в което са посочени единствено обстоятелствата, че делото по вписаната искова молба е било унищожено поради изтичане на срока на съхранение и няма запазен съдебен акт. В съдебното удостоверение не е посочено, че производството по делото е било прекратено. Ако все пак по това дело е било постановено съдебно решение, няма данни то да е било вписано и следователно на основание чл.115, ал.2, пр.2 ЗС вписването на исковата молба губи действието си по силата на закона. Ако пък производството по делото е било прекратено, както твърди молителят, правата на лицата, които са придобили имота от ответника, както и на последващите приобретатели, не са застрашени от вписаната искова молба по чл.108 ЗС, още повече, че вписването на тази искова молба има само оповестително действие.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,