Определение № 179 от 04.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1277/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Пи-Ел-Си Маркетинг Ф.“ ЕООД, гр. София срещу решение №10118 от 02.02.2021г. по в.т.д. №3841/2019г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №766 от 19.04.2019г., постановено по т.д. №1402/2018г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Г. И. С., действаща като едноличен търговец със фирма „Г. С.-2004“, с.Желява иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 67 000 лева, представляваща неустойка по чл.22, вр. чл.7.1. от договор за продажба от 09.03.2015г. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което следва да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен искът за неустойка. Касаторът излага доводи, че при безспорна фактическа обстановка, въззивният съд в нарушение на закона отказва да одобри постигната между страните спогодба, а при разглеждане на спора по същество, без да е наведено възражение от страна на ответника, стига до необоснован и незаконосъобразен извод, че неустоечната клауза на чл.22 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените правни въпроси, обусловили изхода на спора: „Без изрично възражение от страна на ответника следва ли съдът служебно, по своя преценка да съпоставя настъпилите от неизпълнението вреди и да приема размера на неустойката за прекомерно голям и единствено на това основание да обяви договорната неустойка за нищожна поради противоречието й с добрите нрави?“ и „Договорната неустойка в размер на двойния размер на цената по договор, сключен между търговци, несъразмерно висок ли е с оглед очакваните от кредитора вреди, за да се приеме, че същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции?“. Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика, обективирана в ТР №1/15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, както в практиката, обективирана в цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Поддържа като основание за допускане до касационно обжалване и вероятна неоснователност на въззивното решение. Ответницата Г. И. С., действаща като едноличен търговец със фирма „Г. С.-2004“, оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърден обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за неустойка, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК и възприема решаващият извод, че договорната неустоечна клауза е нищожна. За безспорно е прието съществуването между страните на облигационно правоотношение по договор от 09.03.2015г. за покупко - продажба на 150 тона ечемик за сумата 30 000 лева, платена авансово от купувача „Пи-Ел-Си Маркетинг Ф.“ ЕООД, както и обстоятелството, че продавачът не е изпълнил задължението си да предаде договорената стока и е върнал на купувача платения аванс. Решаващият съдебен състав приема, че клаузата на чл.22 от договора, предвиждаща неустойка в размер на двойния размер на цената с дължимия ДДС за неизпълнение на задължението за прехвърляне и предаване на посоченото количество ечемик, е нищожна. Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, отказал да одобри спогодба между страните. Излага аргументи, че съдът дължи служебна преценка дали постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона и на добрите нрави, а процесуалното поведение на страните, вкл. признанието от ответника на дължимостта на претендираната неустойка, е ирелевантно. Излага аргументи, че процесната неустойка, обезпечаваща изпълнение на непарично задължение, в размер на двойния размер на цената, преценена към момента на сключване на договора, се явява несъразмерно висока с очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Същата е уговорена извън присъщите й функции и би довела до неоснователно обогатяване на страната, поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият поставен от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите му правни изводи, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него не е налице допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивното решение не е в противоречие с практиката на ВКС. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, включително разрешението, дадено в т.3 от ТР №1/2009г. от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, че автономията на волята на страните при сключването на договора е ограничена, като отделните клаузи не може да противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречието с императивни правни норми и добрите нрави е основание за нищожност както на гражданските, така и на търговските сделки. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил напълно със задължителната съдебна практика и служебно е извършил преценка на валидността на неустоечната клауза в процесния договор и я е прогласил за нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Вторият поставен въпрос не отговаря на критериите на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е хипотетичен и отговорът във всеки отделен случай изисква анализ на конкретните доказателства и преценка на фактите и обстоятелствата по делото. Няма спор в съдебната практика, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави във всеки конкретен случай, като се съобразяват множество различни критерии. Необходимостта да бъде изследвана конкретната фактическа обстановка по делото изключва характеристиката на въпроса като правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и за необоснованост на изводите за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави, но не обосновават очевидна неправилност на въззивното решение. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд