Определение № 77 от 12.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1190/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ищците - ответници по касационната жалба - за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение от 10.11.2025 г. Ответникът - жалбоподател „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не изразява становище. С определение № 3150/10.11.2025 г. по подадената от ответника касационна жалба не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, с което, чрез потвърждаване на първоинстанционното решение, предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ са уважени в обжалваните от ответника части за разликата над 150 000 лв. по всеки от исковете до уважените от първата инстанция размери от 160 000 лв. за ищеца Г. И. и по 200 000 лв. за ищците М. А. и Г. А.. С подадения в срок отговор срещу касационната жалба ищците са направили искания за присъждане на направените за касационното производство разноски - заплатени възнаграждения за адвокат. С отговора е представен и договор за правна помощ, видно от който ищците са заплатили на упълномощения адвокат в брой възнаграждения в размер на 1560 лв. за първия ищец и по 5580 лв. за останалите ищци. По така направените искания съдът не се е произнесъл с постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение. С оглед изложеното молбата, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, е допустима, а разгледана по същество е и основателна. С оглед изхода на касационното производство, приключило с отказ да се допусне касационното обжалване, ищците съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК имат право на направените за това производство разноски за адвокатско възнаграждение, чието извършване е доказано с представения договор за правна помощ. Възражение за прекомерност на заплатените възнаграждения по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на жалбоподателя не е направено. Поради това и с оглед липсата на произнасяне съгласно чл. 81 ГПК по своевременно направените искания за разноски с определението по чл. 288 ГПК, последното следва да бъде допълнено, като се осъди жалбоподателят да заплати на ищците разноските в доказаните размери, определени съгласно чл. 11, ал. 2 вр. чл. 5 ЗВЕРБ, а именно 797,62 евро за ищеца И. и по 2853,01 евро за останалите ищци. С тези мотиви съдът