Определение № 106 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 338/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК“Лев Инс“АД, чрез процесуален представител, против Решение № 696 от 07.11.2022г. по в.т.д. № 587/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 260319/05.052022г. по т.д. № 18.01.2020г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от ЗК “Лев Инс“АД срещу ЗД „Бул Инс“АД иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 100 820 лв. – главница, включваща обезщетение в размер на 100 800 лв. и сумата от 20 лв. – ликвидационни разходи по щета 0000-1261-19-252086, както и за сумата от 980,19 лв. – мораторна лихва за периода от 22.05.2020г. до 25.06.2020г.

Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до неправилност на извода за неустановеност на механизма на ПТП. Касаторът се позовава на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, който при постановяване на решението си е преповторил изводите на първоинстанционния съд без да обсъди всички възражения във въззивната жалба.

Като значими за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГП, в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси:

1.Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК?

2. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва ли да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?

Допълнителният селективен критерий и по двата въпроса е обоснован с позоваване на Решение № 125 /15.01.2020г. на ВКС по т.д. № 1204/2018г. на ІІ т.о.; Постановление № 1/1953г. на ВС; ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС; Решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 866/2012г. на ВКС, І т.о.; Решение № 157/ 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 411/27.10.2011г. по г.д.№ 1857/2010г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 17 от 23.07.2014г. по т.д. № 811/2012г. на ВКС, ІІ т.о. и др.

Ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“АД не депозира писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният състав е приел, че първоинстанционното решение е постановено по иск с правно основание чл.411 КЗ, съгласно който застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение по застраховка имущество, встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото установяване. За определящи обхвата на въззивната проверка по фактическия състав на предявения иск са посочени въведените с жалбата на ищеца доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за механизма на процесното ПТП и вината за причиняване на същото на застрахования при ответника водач. В тази връзка въззивният съд е обсъдил събраните в първоинстанционното производство – протокол за ПТП от 17.06.2019г., основно и две допълнителни заключения на САТЕ, и свидетелските показания на св. М. Ч.. Изложено е, че протоколът от ПТП е съставен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, поради което се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по отношение само на удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, относно механизма на ПТП. Посочено е, че в същия са отбелязани видимите щети по автомобилите, участвали в инцидента; обстоятелствата, причините и условията за настъпване на ПТП; описан е механизъм на същото, според който: л.а. „БМВ Х5“ се е движил по [улица]от [улица]към [улица]и до бл.271 при маневра частично навлиза от лява в дясна пътна лента, не пропуска и реализира ПТП с попътно движещото се МПС „Ауди Р8“, което се отклонява и се удря в стълб. Изводът, че описаните в протокола обстоятелства са неверни, въззивният съд е направил въз основа на трите експертни заключения, приети в първоинстанционното производство / основно и две допълнителни/, и констатациите на вещото лице след запознаване с приобщените към делото цветни снимки от произшествието за: - липса на описаните в протокола на КАТ увреждания по л.а.“БМВ Х5“; - неустановен допир на л.а. „Ауди Р8“ с електрическия стълб, в който се твърди, че се е ударил, и по който няма следи от червена боя, какъвто е цветът на купето на колата; - по пътното платно няма спирачни следи, разпилени части и стъкла, каквито са характерни за този вид произшествия; - няма данни за задействане на еърбеците и пирапатроните на предпазния колан на л.а. „Ауди Р8“. Споделен е изводът на вещото лице, че при удар, какъвто е деклариран от ищеца, се получават деформации по цялата предна част на автомобила, като се задействат и еърбеците и пиропатроните на предпазния колан.

На следващо място, като неубедителни са приети дадените от свидетеля М. Ч., водач на л.а. „Ауди Р8“, показания относно механизма и мястото на настъпилото ПТП, както и действията на другия участник в ПТП-то - нямал спомен в каква посока бил точно, но карал по околовръстното, после може би слезнал от[жк]по пътя, който е за летището, не помни дали е имало еърбеци в автомобила, когато е станала катастрофата, но колата имала такива и свидетелят я притежавал от много години.

Като краен резултат, за неоснователен съставът на апелативния съд е приел довода на жалбоподателя за установена по делото пряка причинна връзка между противоправното поведение на водача на л.а. “БМВ Х5“, чиято гражданска отговорност е предмет на застрахователното правоотношение с ответника, и настъпилите вреди, както и недоказаност, с оглед двете допълнителни заключения на автотехническата експертиза, на мястото и механизма на твърдяното от ищеца ПТП. Споделен е също така изводът на първоинстанционния съд за некредитиране на административно-наказателната преписка, тъй като предвид защитата срещу иска и при изследване на общо основание на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, съдът не е обвързан от основанието за ангажиране административно-наказателната отговорност на водача.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение с посочената от касатора практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2036 лева.

Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение