Определение № 1409 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 796/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответницата Р. А., чрез адв.К. Б., срещу определение №19/10.01.2024г., постановено по в.ч.гр.д.№468/2023г. на Окръжен съд – гр.Монтана, с което е потвърдено определение №1376/06.11.2023г. по гр.д.№1117/2022г. на Районен съд – гр.Лом, с което е оставено без уважение искането на касаторката за допълване на решението в частта за разноските. Ответникът по касация К. И. не е депозирала отговор на подадената жалба. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Подадената частна касационна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като постановеното от съда определение, което е атакувано пред касационната инстанция, е окончателен съдебен акт. Производството пред първоинстанцонния съд е било образувано по искова молба на К. И. срещу Р. А., К. К., Р. К., И. К. и Р. Л. за разпределение на ползването на недвижим имот с идентификатор ***. Решенията по такива искове подлежат на двуинстанционен контрол, тъй като разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК изключва от обхвата на касационна проверка решенията по въззивни дела, предмет на които е разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. Разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК предвижда, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.Горното означава, че постановеното от въззивния съд определение, с което се потвърждава определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, е окончателно, тъй като решението по делото не подлежи на касационно обжалване. Предвид горното, съдът