Определение № 74 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3815/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 398 от 30.07.2020 г. по в. гр. д. № 55/2020 г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение № 1377 от 06.11.2019 г. по гр. д. № 1126/2018 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. К. срещу О. Х. А. иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне незаконна постройка, намираща се в УПИ .... в кв.... по плана на [населено място], при граници на УПИ: улица, УПИ ...., УПИ .... и УПИ ....

Въззивният съд е приел, че за да бъде уважен предявеният иск по чл.109 ЗС, ищецът следва да докаже, че е собственик на имота; че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно действие или бездействие и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. В случая не е доказана първата предпоставка – че ищцата е собственик 1/12 идеална част от процесния УПИ .... в кв.... по ПУП на [населено място] на твърдяното придобивно основание - наследствено правоприемство от Ц. Н. К., затова тя не е активно материалноправно легитимирана да предяви иска по чл.109 от ЗС, като само това е достатъчно за отхвърлянето му като неоснователен.

Прието е, че с представеното удостоверение за наследници изх.№ 94ПП-784-4/03.08.2017г., издадено от Община Велико Търново, ищцата се легитимира като законен наследник на Ц. Н. К., починал на 18.04.1977 г., с права от 1/12 идеална част, по право на заместване по чл.10 ал.1 от ЗН на баща си И. П. И. в наследяването му по закон от баба ѝ Й. Ц. П., починала на 30.12.2011 г. Прието е, че с нотариален акт № .... г. е доказано правото на собственост на наследодателя Ц. Н. К. върху нива с лозе в землището на [населено място], местност “К.” от 7 дка. Установено е, от удостоверение изх. №136/16.02.2017 г. на община Велико Търново, че процесният УПИ .... в кв.... по ПУП на [населено място] е образуван и представлява част от имот с пл.№ ...., описан в т.2 нанот.акт №....г. с купувач наследодателя на ищцата Ц. Н. К..

Прието е обаче, че изброените доказателства не установяват правото на собственост на ищцата, доколкото от представените от ответника доказателства се установява изтекла в негова полза придобивна давност върху целия УПИ .... в кв.... по ПУП на [населено място]. Прието е, че съобразно правилото на чл.92 от ЗС, ответникът е станал собственик и на изградената в имота постройка - масивна двуетажна жилищна сграда, чието събаряне се иска по реда на чл.109 ЗС. Доколкото не е установено друго, срокът на придобивната давност е изтекъл преди откриване наследството на 30.12.2011 г., останало от Й. Ц. П., която ищцата е наследила по право на заместване от баща си И. П. И. в наследяването по закон от Ц. Н. К.. За правилен е счетен изводът на първоинстанционния съд, че по делото не е безспорно установено ответникът О. А. да е придобил имота на основание сделка, обективирана в нот.акт № .... г., доколкото такъв писмен акт не е представен по делото, макар и в азбучния указател за 1975 г. на Служба по вписвания гр. Велико Търново да има данни, че такъв акт е съществувал. Окръжният съд е споделил изложените от първоинстанционния съд изключително подробни мотиви по въпроса за изтеклата придобивна давност в полза на ответника, както и за твърденията на ищцата за незаконност на постройката, като е счел за ненужно да ги преповтаря. Посочил е, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е анализирал свидетелските показания съобразно с указанията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че материалноправните последици на осъществения придобивен способ - изтекла в полза на ответника придобивна давност по чл.79 ал.1 от ЗС върху процесния УПИ .... в кв.... по ПУП на [населено място], съобразно т.2 от ТР №4/2012г. на ОСГК на ВКС, следва да бъдат зачетени към момента на изтичане на законовия срок, в случая 10-годишен давностен срок по чл.79 ал.1 от ЗС. За начало за този срок е счетено изграждането на масивната двуетажна жилищна сграда в имота /1980 г./, от когато събраните по делото гласни доказателства сочат, че е започнало упражняването на фактическата власт върху дворното място с намерение за своене от страна на ответника. Направен е решаващ извод, че поради придобиване от ответника на процесния УПИ .... в кв.... по ПУП на [населено място] по давност по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС, ищцата не е собственик на 1/12 идеална част от този имот на основание наследствено правоприемство от Ц. Н. К., доколкото същият не е бил част от наследствената маса на откритото на 30.12.2011 г. наследство.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Д. И. К..

В изложение към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди и отговори на всички доводи и възражения, наведени в жалбата, и да анализира всички доказателства, събрани в процеса;

2. В случай, че ищецът е доказал наведените в производството по негаторен иск свои права върху засегнатия имот, то следва ли ответникът, претендиращ права върху същия имот на оригинерно придобивно основание – давностно владение, да отрече правата на ищеца със сила на пресъдено нещо, за да обори неговата активна правна легитимация да инициира исковото производство.

Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се твърди, че разрешаването на първия въпрос е в противоречие с решение № 124 от 05.11.2018 г. по гр.д.№ 3569/2017 г. на ВКС, ІІ г.о, решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр.д.№ 3897/2015 г. на ВКС, І г.о., решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 964/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по търг.д.№ 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 157 от 08.11.2011 г. по търг.д.№ 823/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. По втория въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Насрещната страна по жалбата О. Х. А. изразява становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивния съд по иск с правно основание чл.109 ЗС за защита на правото на собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Процесуалноправният въпрос за необходимостта въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства по повод оплакванията в жалбата не обосновава допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, съдържащи детайлно обсъждане на събраните по делото доказателства и констатации за установените въз основа на тях релевантни за спора факти и обстоятелства. Споделил е изразеното от първоинстанционния съд становище по наведените с исковата молба и отговора на ответника доводи и възражения, поддържани и пред въззивната инстанция. Макар да не е описал подробно събраните по делото доказателства, при постановяване на решението си въззивният съд не само е препратил към мотивите на първата инстанция, но е изложил и лаконични свои мотиви в същия смисъл. Ето защо въззивното решение не противоречи на посочената практика на ВКС. Обсъдени са съществените факти, които са обусловили крайния извод, че ищцата не е собственик на процесния имот, тъй като той е бил придобит по давност от ответника. Действително, въззивният съд не е обсъдил молбата от 06.03.2019 г., на която се позовава жалбоподателката, но в нея се съдържат само неотносими към спора по настоящото дело възражения за незаконно строителство на процесната сграда, както и за липсата на право на строеж за нея. Защитата на ответника не се състои в твърдения, че сградата е законна и е суперфициарна собственост, а че е придобил по давност собствеността на самото място, което изключва възможността на ищцата да води успешно иск по чл.109 ЗС. Отделно от това – във въззивната жалба са изложени оплаквания, които не са свързани с решаващите изводи на първата инстанция, затова липсата на подробни мотиви по тях не може да се приеме за противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Същественото в мотивите на първата инстанция, към които препраща и въззивният съд, се състои в това, че дори ответникът да не може да докаже с пряко доказателство закупуването на имота, тъй като нотариалният му акт № ....г., е изгубен /но има множество косвени данни, че е бил съставен/, то по делото са налице доказателства за придобиването на имота от ответника по давност. Най-същественото доказателство е изграждането през 1980 г. на процесната двуетажна жилищна сграда в имота въз основа на строително разрешение, в което е описан въпросният нотариален акт № ...., както и непрекъснатото обитаване на сградата от ответника и негови роднини, а също и това, че наследодателите на ищцата въобще не са се противопоставили на това строителство и на владението на целия имот, въпреки че са притежавали в съседство друг имот и са знаели за строителството. Годината на изграждане на сградата и обитаването ѝ от ответника е установено не само от показанията на свидетелката О., срещу които жалбоподателката има множество възражения, но и от свидетеля И., който не е в роднински връзки със страните. При тези доказателства няма как изводът на двете предходни инстанции за липса на собственост на ищцата да бъде разколебан от развитите във въззивната жалба доводи, касаещи вътрешните отношения между ищеца и неговите роднини, които живеят на първия етаж от сградата /дали също са владели за себе си или са имали качество на държатели/; липсата на категорични данни от кога в къщата има прокарана вода и електричество; че през последните 15 г. ответникът не живее в страната, че процесният имот не е ограден и че не са се запазили всички строителни книжа за сградата. На придобивната давност за целия имот се е позовал именно ответникът, а не неговият брат, който живее на първия етаж в жилищната сграда. Но дори имотът да е придобит по давност не само от ответника, но и от неговия брат при условията на съвладение, това не би довело до различен краен резултат по предявения иск по чл.109 ЗС. Липсата на ограждане на имота също не е пречка за придобиването му по давност. Но дори само сградата да е придобита по давност от ответника, без дворното място, тя придобива статут на суперфициарна собственост, поради което ищцата не би могла да иска събарянето ѝ по реда на чл.109 ЗС.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос от изложението.

Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването ѝ. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.

В случая вторият въпрос не поражда необходимост да се допусне касационно обжалване на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като произнасянето по този въпрос от ВКС няма да доведе до предвидената от закона цел - точно прилагане на закона и развитие на правото.

Тезата на жалбоподателката е, че след като ответникът не е установил спрямо нея със сила на пресъдено нещо правото си на собственост върху процесния имот, той не може чрез възражение във висящия процес по чл.109 ЗС да оспорва правото ѝ на собственост върху имота, което е установено от придобивната сделка през 1937 г. и наследствено правоприемство. Поставеният въпрос № 2 има за цел даването на такъв отговор от ВКС по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Аргументи жалбоподателката черпи от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и по-конкретно от приетото в него, че правото на собственост е извън предмета на иска по чл.109 ЗС и по него съдът не произнася само в мотивите си, като по този въпрос не се формира сила на пресъдено нещо.

Настоящият състав счита, че виждането на жалбоподателката не може да бъде споделено и развито по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложените в ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС съображения за правната природа и предмета на иска по чл.109 ЗС не са в подкрепа на това виждане. Тезата на жалбоподателката противоречи на самата разпоредба на чл.109 ЗС и на твърдата практика на ВКС и на съдилищата, че доказването на собствеността на ищеца е една от предпоставките за уважаване на иска по чл.109 ЗС, а не въпрос на правен интерес от този иск, както неправилно се поддържа в изложението към касационната жалба. Освен това няма колебание в практиката на ВКС, включително и по чл.109 ЗС, че ответникът може да се брани с всякакви възражения, включително и с правопрекратяващи. Именно такова правопрекратяващо възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност е направено в настоящия случай и съдът няма основание да откаже разглеждането му под предлог, че правата на ищцата, произтичащи от предходна придобивна сделка и наследствено правоприемство, също са установени. Както в теорията, така и в практиката на ВКС се приема, че възраженията на ответника се доказват по общия ред с представени по делото доказателства и не е необходимо съответните права, на които се основават тези възражения, да бъдат скрепени със сила на пресъдено нещо, за да бъдат зачетени от съда. В случая е налице конкуренция на права върху имота и тази конкуренция се решава от обстоятелството, че придобивната давност е изтекла още преди да възникне наследственото правоотношение, на което се позовава ищцата. Съдът не може да откаже да разгледа тази конкуренция на права, защото само ако ищцата е собственик на имота към настоящия момент, тя може да иска по реда на чл.109 ЗС събаряне на процесната сграда, в случай, че тя не е суперфициарна собственост. Тази преценка се прави именно при разглеждането на иска по чл.109 ЗС, с който съдът е сезиран и не е необходимо предварително установяване на правата на ответника по съдебен ред.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят сторените разноски за производството пред ВКС в размер на 640 лв. по договор за правна защита и съдействие от 30.10.2020 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,