Определение № 402 от 09.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 668/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 50245 от 09.05.2012 г. на Н. К. Д. и Й. П. Д. от [населено място], чрез адвокат Г. срещу въззивно решение № 1261 от 23.02.2012 г. на Софийски градски съд, II – Г отд., постановено по гр. д. № 8125/2011 г., с което е отменено решение от 25.01.2010 г. на Софийски районен съд, 43 състав, постановено по гр.д. № 14861/2007 г. и са уважени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ и чл. 59 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела (не подлежат на обжалване и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване – чл. 274, ал. 4 ГПК). В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Съобразно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка, а ако няма такава - ¼ от пазарната цена на имота. Съгласно приложеното удостоверение /л. 95 от първоинстанционното дело/, данъчната оценка на процесния имот е 1290 лева, а цената на иска по чл. 108 ЗС възлиза на 322, 50 лева. Цената на предявения иск по чл. 59 ЗЗД, съгласно чл. 55, ал. 1, б „а” ГПК /отм./ е равна на търсената сума. В разглеждания случай са предявени няколко иска в условията на обективно и субективно съединение, всеки с цена под 5000 лева, поради което касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В тази хипотеза меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В този смисъл е определена и събрана от въззивния съд дължимата държавна такса. Предвид изложеното, цената на всеки от предявените искове е под законоустановения минимум, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по касационната жалба разноски в размер на 200 /двеста/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.