Определение № 138 от 06.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3414/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на М. И. М. и И. Н. М., чрез пълномощника им адв. Е. Я. и на Н. А. А. и К. Б. А., чрез пълномощника им адв. И. П., срещу въззивно решение № 2471, постановено на 03.06.2019 г. по в. гр. д. № 912/2018 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 2266 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 1235/2016 г. на Районен съд – Гоце Делчев, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по предявените от М. И. М. и И. Н. М. срещу Н. А. А. и Камелия Б. А., че ищците са собственици на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], находяща се в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и принадлежаща към ПИ с идентификатор *** и за осъждане на ответниците да им предадат владението, в частта, с която са уважени насрещните искове на ответниците с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗС за признаване правото им на собственост върху гореописаната сграда, като вместо него е постановено ново по същество, с което са уважени главните искове за ревандикация и са отхвърлени насрещните установителни искове. Ищците са осъдени да заплатят на ответниците, по предявените при условията на евентуалност насрещни искове, сумата 9 905,72 лв., представляваща стойността на извършени подобрения: строителство на нов покрив и подпокривно пространство /тавански етаж/ на процесната жилищна сграда, включваща вложени труд, средства и материали. Отхвърлено е предявеното с насрещната искова молба искане по чл.72, ал.3 ЗС за признаване право на задържане в полза на ответниците до заплащане на извършените подобрения. В изложението към подадената касационна жалба на ищците М. И. М. и И. Н. М., с която се атакува въззивното решение, в частта му, с която са осъдени да заплатят стойността на направените подобрения в процесния имот, се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. следва ли да бъдат заплатени извършените в сграда незаконни строително-монтажни работи, ако собственикът не иска да запази същите и необходимо ли е да бъде съобразена неговата воля за запазването им; поддържа се противоречие с ППВС № 6/1974 г., т.7, решение № 315/25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г. на ВКС, първо г. о., решение № 1050/19.11.2008 г. по гр. д. № 1620/2007 г. на ВКС, трето г. о.; 2. при извършени подобрения в чужд имот, извършени от недобросъвестен владелец, при условие, че собственикът не е знаел за извършването им и не е дал съгласие да бъдат извършени, коя сума следва да се присъди на подобрителя – увеличената стойност на вещта или направените разходи; сочи се противоречие с решение № 13/05.03.2014 г. по гр. д. № 2264/2013 г. и решение № 319/03.04.2009 г. по гр. д. № 606/2008 г. на ВКС, първо г. о.; 3. при несъответствие между отделни части от мотивите на решението, водещо и до несъответствие с правен извод, налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с нормата на чл.235, ал.2 ГПК; поддържа се противоречие с решение № 173/15.07.2013 г. по гр. д. №1131/2012 г. на ВКС, трето г. о. По отношение на следния въпрос се сочи, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: има ли отношение търпимостта на незаконния строеж към вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване. Твърди се, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. В изложението към подадената касационна жалба на ответниците Н. А. А. и К. Б. А., с която се атакува въззивното решение в частите, с които са уважени главните искове и са отхвърлени насрещните им искове за установяване на правото им на собственост, се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, които обсъдени заедно с доводите в жалбата се свеждат до вещно-правното действие на договора за покупко-продажба, с който се легитимират ищците. Страните взаимно оспорват жалбите си и считат, че не следва да бъдат допускани до касационно обжалване. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от М. и И. М. срещу Н. и К. А. искове за ревандикация на процесната сграда. В исковата молба са изложени твърдения, че ищците се легитимират като собственици на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */03.02.2010 г. Продавачът по този договор А. Г. Р. го е закупил с нотариален акт № */21.02.2008 г. от Н. А., който при сключване на сделката е действал лично от свое име и като пълномощник на съпругата си К. А.. Ответниците са оспорвали исковете. Предявили са насрещни искове за установяване на правото си на собственост върху процесната сграда на основание придобивна давност, като са посочили, че след сключването на договора за продажба през 2008 г. са продължили да упражняват фактическа власт. При условията на евентуалност са предявили и искове за заплащане стойността на извършените в имота подобрения, възлизащи на 9 905,72 лв. и изразяващи се в изграждане на нов покрив с поставена изолация и керемиди, както и за признаване право на задържане. С влязло в сила на 13.12.2013 г. решение по гр. д. № 140/2012 г. на РС – Гоце Делчев на основание чл.27 във вр. с чл.29 ЗЗД е унищожена упълномощителната сделка, с която К. А. е упълномощила Н. А. да продаде на А. Р. притежавания при условията на СИО имот, като сключена при измама по отношение на упълномощителя; договорът е обявен за недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД по отношение на прехвърлителя К. А., поради сключването му при липса на надлежна представителна власт на пълномощника Н. А.; на основание чл.27 във вр. с чл.29 ЗЗД е унищожен договора за продажба, по отношение правата на прехвърлителя Н. А., като сключен при измама. Исковата молба, въз основа на която е образувано производството, е предявена на 23.02.2012 г. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел на първо място, за установено, че ищците се легитимират като собственици с договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */2010 г., който е произвел вещно-правно действие. Обосновал е извод, че същите не са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е унищожен договора за продажба от 21.02.2008 г., сключен между техния праводател и ответниците. Изложил е съображения, че от съществено значение е моментът на вписване на исковата молба, с която са предявени исковете за унищожаване на договора – в случая след сключване на договора за продажба, с който се легитимират ищците. Унищожаването /този институт е смесен с развалянето на договора/ не засяга правата на трети лица, придобити преди вписване на исковата молба. Допълнително е посочил, че ответниците са недобросъвестни владелци, с оглед на което не е изтекъл изискуемия се срок за придобиване по давност. Направил е заключение, че насрещните установителни искове са неоснователни. Въззивният съд е разгледал предявените при условията на евентуалност искове за заплащане стойността на извършени подобрения в имота, като е приел, че от събраната техническа експертиза и гласните доказателства се установява, че е извършен ремонт на покрива и подпокривното пространство на жилищната сграда, който по естеството си съставлява подобрение на същата. Искането за признаване на право на задържане е счетено за неоснователно, с оглед недобросъвестността на ответниците като владелци. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси на поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК в двете жалби, които не са относими към решаващите изводи на въззивния съд. Такива са налице предвид наличието на съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение, установима от неговото съдържание. Отпадането на правата на ищците като приобретатели не се свързва със силата на пресъдено нещо на съдебното решение за унищожаване на договора между техния праводател и ответниците, а е следствие от неговото конститутивно действие. В обобщение следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение изцяло на основание чл.280, ал.2, изр.3 ГПК по жалбите на ищците и ответниците – касатори, които са взаимно обусловени. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение