Определение № 689 от 15.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 106/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. З. Й. и Б. Г. Й. срещу решение № 295/02.02.2011 год., постановено по гр.д. № 7599/2010 год. на СГС,, ГК, ІV „Д” отд., с което е оставено в сила решение от 14.04.2010 год., постановено по гр.д. №3866/2008 год. на СРС, І ГК,28 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от двамата касатори срещу С. Ф. Б. от [населено място] искове с пр. осн. чл. 79ЗЗД за заплащане на обезщетение от 420 лв. и сумата от 5440 лв. пропуснати ползи за това, че са били лишени от ползването на лек автомобил „Нисан” модел „С.”, с ДК№ 5969 и сумата от 23.40 лихви по устен договор за изработка на дограма от 2002 год. Присъдени са разноски. В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушението на материалния закон и необоснованост, доколкото събраните по делото доказателства не са преценени правилно. / Касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./ Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Ответникът по касация С. Ф. Б. от [населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Решението, в частта с което е отхвърлен иска за обезщетение в размер на 420 лв.и лихва в размер на 23,40 лв., не подлежи на касационно обжалване съгласно нормата на чл. 280,ал.2 ГПК. С оглед на това касационната жалба в тази част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Налице са и основания за допустимост на касационното обжалване на решението в тази част поради евентуална недопустимост. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк. Дело №1/2009 год. на О. ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол като проверката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Става въпрос за основания за допустимост на касационното обжалване извън визираните в чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, за които съдът следи служебно и без страната да се е позовала на тях с представеното по делото изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, както е в настоящия случай. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.