Определение № 424 от 01.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2316/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Д. С. К., чрез адвокат А. С., против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 510/19.03.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 315/2010 г. по описа на същия съд, с което са потвърдени разпореждания на Софийски окръжен съд с №№ 161, 162 и 163, всички от 06.11.2009 г., постановени по гр. д. № 550/2009 г. С изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без посочен материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора. Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК по прилагане разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да съдържа ясна и точна формулировка на правен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил решаващия извод на въззивния съд. Недопустимо е правният въпрос да се извежда служебно от Върховния касационен съд, поради нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая, касаторът не е посочил правен въпрос от значение за постановения правен резултат, по който да се е произнесъл Софийският апелативен съд и общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК не е изпълнено. Не са изпълнени и специалните изисквания на т. 3 от посочената разпоредба, така както са разяснени с т. 4 от цитираното тълкувателно решение.Съдебната практика по приложението на чл. 63 ГПК е трайна и непротиворечива.Възможността за продължаване на сроковете в гражданския процес без преклузивен характер е предоставена от закона изцяло на администриращия съд. Процесуалното действие е по движението на делото и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. В останалите случаи страната е длъжна да проявява процесуална активност. Софийският окръжен съд не е продължил срока за внасяне на дължими държавни такси по обжалването и жалбоподателката е следвало да изпълни указанията на съда в първоначално определения й срок. Липсата на средства за заплащане на дължима държавна такса не е уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение