Определение № 1713 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2623/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, С. И. Р., срещу решение № 94 от 22.07.2024 г. по гр. д. № 41/2024 г. по описа на АС – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 66 от 03.11.2023 г. по гр. д. № 89/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. И. Р. срещу „Застрахователна компания Уника" АД иск по чл. 405 КЗ за горницата над сумата 61 136,20 лв. до пълния предявен размер от 83 709,18 лв. - претендирано застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие настъпило на 24.12.2019 г. застрахователно събитие – увреждане на собствени на ищеца сгради с идентификатори 24390.51.52.1 и 24390.51.52.3 и второстепенна сграда, находящи се в [населено място], [община], и съответно са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че в нарушение на процесуалния закон съдът е дал превес на обясненията на вещото лице при разпита му в о.с.з., без да отчете, че с писменото заключение експертът е посочил, че всички увреди по мазилката на застрахованата сграда с идентификатор 24390.51.52.1 са в резултат от бурния вятър на 24.12.2019 г., който е отнесъл покрива на застрахованата сграда, и последвалия обилен валеж, от който външните и вътрешни стени и мазилката са се преовлажнили. Изтъква, че дори съдът да приеме, че част от уврежданията са в резултат на друго събитие – градушка, е следвало да даде указания за доказване на обстоятелствата каква част от вредите се дължат на процесното събитие и каква на градушката, което при допуснато процесуално нарушение не е сторил. Оспорва като необосновани изводите на въззивния съд, че в присъденото застрахователно обезщетение не следва да се включват разходите за възстановяване на увредената електрическа инсталация на същата сграда, като сочи, че инсталацията е увредена от преовлажняването на стените и таваните, в които е инсталирана, и независимо дали е посочена изрично като вреда с исковата молба, следва да бъде обезщетена от застрахователя като част от общото увреждане на застрахованата сграда на основание чл. 386, ал. 2 КЗ. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер, както и да му бъдат присъдени направените разноски в пълен обем за всички инстанции.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси:

1. Прекъсва ли се причинно – следствената връзка между застрахователното събитие и вредата, ако впоследствие са се проявили и други събития, които са в състояние да увредят застрахованото имущество?

2. Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства, когато същите са необходими за приложението на императивна правна норма?

Поддържа, че въззивният съд е дал отговор на първия въпрос в противоречие с практиката на ВКС по решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, а по втория в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и практиката по решение № 204 от 11.03.2019 г. по гр. д. № 586/2018 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и моли касационно обжалване по въпросите да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Излага, че решението е очевидно неправилно и моли да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация, „Застрахователна компания Уника“ АД, в предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с решението в обжалваната част е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 405 КЗ, по който не се спори, че към дата 24.12.2019 г. между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка относно описаните в исковата молба сгради, която покрива и риска за нанесени щети на имуществото, причинени от буря. Счел е, че от събраните по делото доказателства се установява, че в периода 22.12.2019 г. – 24.12.2019 г. в [населено място], където се намира застрахованото имущество на ищеца, е имало буря със силни пулсации на вятъра, надхвърлящи скорост от 15 м/сек, след което завалял дъжд. Посочил е, че в резултат на бурята имуществото на ищеца е пострадало. Кредитирал е неоспореното от страните заключение по събраната СТЕ досежно констатирани от вещото лице при извършения оглед на сградите вреди и приел, че двуетажната жилищна сграда с идентификатор 24390.51.52.1 е останала без покривно покритие от профилирана ламарина, паднали са улуци, челни дъски и водосточни тръби, увредена е дървена носеща конструкция на покрива, гредоред и каратаван над тавански етаж, увредена е мазилка по стени и тавани, увредена е електроинсталация на втори етаж, увредени са вътрешни и външни врати, увредена е външна мазилка. Изтъкал е, че при определяне размера на обезщетението следва да бъдат съобразени твърдените и доказани в причинна връзка със събитието вреди. Посочил е, че за сграда с идентификатор 24390.51.52.1 се претендират вреди и се доказват такива в причинна връзка с разразилата се буря и последващ дъжд, описани в раздел „покривни работи“ от заключението /с изключение на т. 6/, раздел „тавани“ и раздел „вътрешни ремонти“ /с изключение на т. 42 и т. 43/, на обща стойност 34 905,02 лв. с ДДС и непредвидена работи 10 %. Счел е, че констатираните увредена електроинсталация на втори етаж и увредени вътрешни и външни врати не се претендират като вреди в исковата молба, поради което не следва да бъдат присъждани като част от дължимото обезщетение. Отчел е, че в исковата молба се сочи като увреждане паднала мазилка на места по фасадата, както и че увреждане на външна мазилка е установено от вещото лице, но е подчертал, че в съдебно заседание вещото лице е посочило, че се виждат следи от градушка върху сградата, каквато не се твърди, нито установява да е имало на посочените дати, поради което е счел, че причинно - следствената връзка между случилата се буря с дъжд и твърдяната вреда се явява недоказана, на което основание е намерил претенцията за заплащане на обезщетение за тази вреда за неоснователна.

По тези мотиви и като е приел претенциите за другите две сгради в имота за основателни в пълните заявени размери е постановил обжалвания резултат, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 405 КЗ е отхвърлен за разликата над 61 136,20 лв. до 83 709,18 лв.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Първият формулиран от касатора въпрос не може да получи еднозначен отговор, доколкото наличието или липсата на причинно - следствена връзка, както и дали последната може да бъде прекъсната от настъпили впоследствие факти, са въпроси, на които може да бъде отговорено само след обсъждане на конкретните факти по делото, каквато дейност касационната инстанция не може да осъществи на етапа на селектиране на касационните жалби. В този смисъл са и разрешенията по цитираната от касатора практика по решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО.

Вторият въпрос не отговаря на гореочертания общ селективен критерий по чл. 280 ГПК да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, доколкото съдържа невъзприети от въззивния съд фактически и правни положения. Противно на заложените във въпроса твърдения въззивният съд не е приел, че е налице доказателствена непълнота по делото, поради която няма да приложи императивна правна норма, а напротив кредитирал е заключението по приетата по делото СТЕ и намерил, че последното установява размера на действително настъпилите в резултат на събитието вреди и въз основа на заключението на експерта е определил размера, за който искът е уважен.

Несъгласието на касатора с формираните от въззивния съд фактически и правни изводи е оплакване по правилността на решението, която не може да бъде проверена на етапа на селектиране на касационните жалби.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът аргументира искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението в обжалваната част.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Не прави искане за присъждане на разноски, нито доказва извършването на такива, поради което разноски няма да бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение