Определение № 470 от 10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 70/2013 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№13556/15.12.2012 г., подадена от адв. И. М. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Б. Д. М. и Т. И. А., и двамата от [населено място], против въззивно решение №651/09.11.2012 г. по гр.д.№900/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к. С обжалваното решение е потвърдено решение №1210/28.6.2012 г. по гр.д.№1591/2012 г. по описа на Русенския районен съд, V-ти граждански състав, с което е прогласена недействителността на договор за покупко – продажба на недвижими имоти – апартамент и магазин, подробно описани в диспозитива на въззивното решение, между двамата ответници, на основание чл.26 ЗЗД, във връзка с чл.24, ал.4 СК, като сключен без съгласието на ищцата Х. Ш. М., поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Въззивната инстанция е приела, че при сключването на сделката ответникът М. се е легитимирал като пълномощник на съпругата си с пълномощно, от съдържанието на което е видно, че ищцата го е упълномощила от нейно име и за нейна сметка “да придобива и се разпорежда с недвижими имоти, които са нейна собственост” като ги продава, дарява, заменя, ипотекира, учредява права на строеж, извършва доброволни делби в полза на когото намери за добре и при цени и други условия, каквито сметне за добри. Изложени са съображения, че при упълномощаване за сключване на сделки с недвижими имоти се изисква да бъде посочен конкретно вида на разпореждането и съществените условия, т.е. в пълномощното следва да са очертани ясно параметрите на сделката, включително и конкретното описание на недвижимия имот, който ще бъде предмет на разпореждането. Прието е, че липсата на тази конкретика в пълномощното води до извода, че упълномощаването не е валидно учредено и при сключването на сделката на 03.6.2010 г. Б. М. не е имал представителна власт, поради което сделката е нищожна на това правно основание. Въззивната инстанция е стигнала и до извод, че сделката е нищожна и на второ основание, а именно поради накърняване на добрите нрави. Изводът е обоснован с данните от заключението на вещото лице по приетата от съда експертиза, а именно че недвижимият имот е прехвърлен на цена много по – ниска, както от пазарната цена, така и от данъчната оценка. Отчетен е и фактът, че ответниците към момента на разпоредителната сделка, както и към момента на завеждане на иска, са живяли на семейни начала. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че касационното основание е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че при огромния брой сделки с недвижими имоти, които се извършват с пълномощно дадено на продавача е от изключителна важност сигурността на купувача и стабилността на сделката. Поради това се навежда довод, че в тази връзка в последните години са били предприети редица законодателни изменения – заверка на съдържанието и създаването на специален регистър, като се оказва, че и това е недостатъчно. Твърди се, че въпреки наличието на всички предвидени от закона реквизити съдът е обявил с решението си атакуваната сделка за нищожна, поради липсата на представителна власт за продавача, което е изключително притеснително с оглед правната сигурност. Ответницата по касация Х. Ш. М., посредством процесуални се представител – адв. В. С., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 и взе предвид отговора на ответницата по касация ГПК намира следното: Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По естеството си то представлява бланкетно становище - коментар относно изводите на въззивния съд и изискванията за оформяне на пълномощно за сделки с недвижими имоти, включително и в аспект на извършените законодателни промени в тази насока. Налице са елементи и на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, една когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Не е формулиран нито един правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва с оглед приетото от визираното тълкувателно решение да бъде ясен, точен и категоричен и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Поради това касационно обжалване на въззивното решение в посочената част не следва да бъде допуснато. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,